Наталия се наведе, хвана шепа пръст, хвърли я върху ковчега и звукът болезнено отекна в сърцето й. Тя се изправи и усетила пристъпи на гадене, се подпря на Грязнов.
Най-накрая оперативникът съобрази за кого става дума, отиде плътно до небръснатия и тихо каза:
— Моля да ме последвате.
— За какво, драги? — произнесе човекът едва чуто със сухи устни.
— Обръщай се, казах! — по-строго нареди оперативникът.
— Искам да се сбогувам с покойника! — заинати се мъжът.
Оперативникът го хвана за ръката, изви я на гърба му и го бутна встрани. И точно тогава избухна взрив, пламък, земята изригна. Взривната вълна разпръсна застаналите наоколо. Турецки сам се хвърли на земята и покри с длани главата си. А когато скочи, видя от небето да падат парчета плат, представляващи допреди малко човешки дрехи.
Пространството около ямата беше обляно в кръв. Калната каша ужасяваше, не се знаеше колко души изпрати в небитието взривът. Турецки хвърли поглед натам, където стоеше Грязнов, подкрепяйки Геранина. Жената седеше на земята и мяташе глава насам-натам. Слава се беше навел над нея.
„Какво стана? — пулсираше мисълта на Турецки: — Защо се взриви бомбата? Нали отделяха всички с чанти и куфарчета, значи някой е носел експлозива със себе си. Гръмна в момента, когато оперативникът бутна кавказеца по гърба. Господи, нима той е носел в себе си експлозива и от невнимателното боравене се е взривил?“
Трябваше да се предприемат някакви мерки, за да не изпуснат съучастниците на убиеца. Сигурно не беше дошъл тук сам. По радиостанцията Турецки предаде съобщение до службите на ДАИ, намиращи се на паркинга, за да задържат всички коли и да проверяват документите, особено внимание да обръщат на лицата с кавказка външност. После притича до Грязнов и попита:
— Слава, как си?
— Ами горе-долу нормално, малко ми заглъхнаха ушите — отговори той, докато помагаше на Геранина да се изправи.
— Е, не ви е засегнало, слава богу!
Наоколо хората се изправяха, отупваха се, псуваха, никой нищо не можеше да разбере.
Турецки се засили към паркинга, където вече действаше кордон от катаджии — проверяваха документите на всички напускащи гробището. Точно тогава го настигна и Грязнов. Бяха вече дотичали до дежурните, когато една кола изведнъж рязко се отдели от мястото си, събори един катаджия и отпрати по пътя.
— Към колата! — закрещя Турецки на Грязнов.
Те се метнаха в милиционерския форд, Грязнов натисна газта и полетяха след маздата, с която вероятно бягаше един от престъпниците.
— Давай, давай! — не го оставяше на мира Турецки. — Ще се измъкне, проклетникът! Ще се измъкне!
— Няма… — хриптеше Грязнов.
Червената мазда започна да намалява скоростта, изглежда, шофьорът реши, че се е измъкнал, но това трая само няколко секунди. Бързо забеляза мигащата лампа на форда и увеличи скоростта.
В колата имаше само един човек и Грязнов веднага го позна: Рустам Такоев!
— Притисни го! — закрещя Турецки.
Отпред се показа нанадолншце към тесен път. Грязнов принуди колата на Такоев да отбие там и веднага насочи форда си встрани върху червената мазда. Отдясно склон на пътя, отляво го притискаше фордът. Застърга желязо и маздата се заби странично в стръмния откос на бетонната стена.
Грязнов изскочи от форда и измъкна Такоев за яката от колата му:
— Ах, ти, миризлив червей! — зарева Слава. — Ще те убия, мерзавецо!
Рустам се опита да се измъкне, въртеше се, плюеше, но Грязнов вече не го пускаше.
— Стани, гадино! — заповяда Турецки, измъквайки пистолета. И този жест окончателно унищожи чеченеца. Той разбра, че най-вероятно няма да се церемонят с него. Куршум — и край. И се изплаши. Завика:
— Не съм виновен! Марат ме накара! Аз не исках!
— Не бил искал, чу ли, Слава? Кой е този твой Марат, къде е?
И Рустам заговори…
— Сядай в колата, гнидо — каза след десет минути Грязнов.
Извади от жабката на колата белезниците и стегна китките на Рустам на гърба му.
— Да вървим при твоя Марат…
В това време Турецки извика по радиостанцията помощ на посочения от Рустам адрес. Колата излезе на магистралата и се понесе към село Родионово, където във вилата на някаква генералша се подвизаваше Марат Кацпаров, един от босовете на московските чеченци.
— Къде отведе Тамара? — попита злобно Грязнов, без да се обръща.