— Трябва да обискираме къщата — каза Турецки. — Макар че знам какво можем да намерим.
— Какво? — погледна изпитателно Грязнов.
— Оръжие и водка… Бас?
— Саня, ти си винаги прав. С теб не бива да се спори.
Генералският дом равнодушно пусна неканените гости, които откриха на втория етаж два автомата „Калашников“ и друго оръжие. В кухнята се намери и кашон с водка.
Грязнов огледа внимателно бутилките:
— Направо вони! Как пият такъв боклук!
— Заложили са ни капан, искали са да ни отровят — засмя се Турецки. — И какво сега, според мен в общи линии разследването по делото на черните банкери е завършено. Тези покойници повлякоха доста жертви на онзи свят. Вдругиден е Нова година. Ще тръгваме ли вече? Трябва да купя елха на детето.
Епилог
— Значи пак прочутата чеченска връзка? — попита Меркулов, докато по навик слагаше в уста поредния ментов бонбон.
— Няма съмнение — отговори Турецки, — но това не е най-главното.
— А кое е главното?
— Костя, казвам ти със сигурност, че дълго време всички ще сърбаме недалновидните, меко казано, а по-правилно — престъпните деяния на нашите политици. Сега Рустам Такоев всячески ще оправдава бандитските си действия и ще ги мотивира с интересите на голямата политика. И усещам, че ще успее. Защото самите ние — не точно ние с теб, разбира се, не и Слава Грязнов, а всички мръсни политици, всякакви черни банкери са създали в страната такава атмосфера, че всеки бандит успешно надява тогата на защитник на националните интереси. Извинявай за възвишения тон. Рустам вече твърди, че е обявил едва ли не хазават, „свещена война“, на крадците-чиновници, на бизнесмените и банкерите, които разграбиха трилионите, отпуснати от държавата за възстановяването на родната му Чечня. От една страна — така излиза. Наистина са ги разграбили! Но и самият Такоев не е патриот. Той е точно такъв, каквито са и те. Но не може да прости, че трилионите са му се изплъзнали. Не ги е получил той, бандитът. А всичко останало, Костя, се върти пак около „чеченските“ пари. Всички убийства и отвличания. На пръв поглед нашите фигуранти изглеждаха съвсем благопристойни. А като се вгледаш… — Турецки с омерзение махна с ръка.
— Е, щом си толкова сигурен, да смятаме, че и твоето дело — многотомно и дебело — също отива към приключване?
— Надявам се.
— А защо не виждам Вячеслав?
— Струва ми се, да не чуе дяволът, че най-накрая грижите за вдовицата на един банкер ще разсеят донякъде тъгата му по неочаквано намерената и веднага изгубена любов.
— Виж ти! — засмя се Меркулов. — Значи още можем? Предай му, че нямам нищо против по някакъв начин да отбележим заедно края на много тъжната и не по-малко отвратителна история с банкерите. Чакам ви в кабинета си, хайде да е към осем. Когато няма да ни пречат със съвети.
— Костя, много правилно разбираш настроението на широките маси. И затова народът в наше лице те уважава. До довечера!