— Не ви ли работи парното?
— Работи, слънце мое! Всичко работи у нас, но ми е горещо! Цялото ми тяло гори — тя хвана Николай за ръката и го повече в стаята, където имаше широко отворен прозорец и мокрият вятър блъскаше пердето. — Аз те чаках, изгарях от любовен плам. Ей сега ще умра.
Жената се залепи за него, обви с ръце шията му, затвори очи и зачака целувката му. А той се дръпна рязко от обятията й, сложи я на фотьойла и извика:
— Прекратете тази сексуална истерика! Аз съм от милицията!
— Така ли? — изуми се тя. — А нима милиционерите не обичат жените? Не си прав, душко. Аз имах един капитан и той много ме обожаваше, въпреки че си имаше жена.
— Е, аз все още съм лейтенант. Значи имам перспектива. Гражданко Суркова, вчера носили ли сте пакет на сестра си Бережкова?
— Да, сладурчето ми. Носих й. И след месец пак ще й занеса. Алла е чудесен човек, аз я обичам, всички обичам, само мен никой не ме обича — тя захлипа, като избърсваше очите си с юмруци като дете.
— Употребявате ли наркотици?
— Това не е наркотик, това е прахче за главоболие.
— А откъде го вземате?
Изведнъж тя изплашено погледна Саватеев и попита:
— Ама наистина ли си от милицията?
— Да.
— И ще ме арестуваш ли заради прахчето ми?
— Не. Защо да ви арестувам? Това сигурно е лекарство, щом ви помага толкова добре. Аз също имам понякога адско главоболие. Кажете ми, откъде го купувате?
— От Мирек. Той ми го дава по втория начин.
— Марина Демяновна, а може ли да ме запознаете с него?
— Мога, но нали ти, душко моя, не ме обичаш — тя се усмихна кокетно. — Знаеш, че ще умра без любовта ти.
В очите й отново блесна страстният пламък на желанието. За миг тя увисна като котка на врата на Саватеев и се впи в устните му. Той едва успя да отмести жената от себе си и с усилие я върна в креслото.
— Гражданко Суркова, нека първо се уточним по всички въпроси, а тогава може и да се обясняваме в любов. Не ви ли е студено? Да затворя ли прозореца?
— След лекарството ми е горещо, искам да се разсъблека, ще ми помогнеш ли? Моля ти се!
Тя започна припряно да разкопчава блузката си. Николай изпсува, прииска му се да я шамароса, да я накара да се освести, но разбираше, че няма да се справи, трябва час по-скоро да извика дежурния екип на психодиспансера. Той се помайваше още с надеждата да научи нещо за наркотика и за Бережкова.
— Марина Демяновна, отговорете ми на още няколко въпроса, а след това ще направя за вас каквото пожелаете.
— Ще се влюбиш ли в мен, ангеле мой? — попита тя страстно. — Ще се влюбиш ли? Кажи?
— Разбира се. Но по-късно, когато ме произведат капитан. Кажете ми, лично ли приготвихте пратката?
— Вовочка Козлов я направи, Алкиният любовник.
— Нима тя има любовник?
— Да, но това е тайна, на никого не трябва да казваш — жената допря пръст до устните си. — На никого и никога.
— Ас какво се занимава този ваш Вовочка?
— Той е бизнесмен, има магазин, къща, параходи… Не знам, не ме измъчвайте. По-рано работеше с Алка, а след това, когато банката фалира, се захвана със собствен бизнес. Но обича Алка. Така я обича! Интересува се, грижи се за нея. Казвам му: докато тя е в затвора, обичай мен. А той се смее, през цялото време се смее…
— А по какъв начин загина мъжът на Бережкова?
— Ами не знам… Сигурно е имал проблеми със сърцето, заспал и не се събудил. Добър човек беше, Бог да го прости.
— Марина Демяновна, как да намеря Мирек, за да си купя от прахчето за главоболие?
— Имам телефона му, душко. Но ти вече ми дотегна с въпросите си — каза тя капризно и му подаде бележника си. — А сега, сладурче, ще те глътна.
— Един момент, Марина Демяновна, само да звънна на Мирек, и съм на ваше разположение.
— Добре, аз ще отида да пия вода и ще се върна, а ти се готви.
Николай бързо телефонира на Грязнов:
— Аз съм у Суркова, тя се е надрусала с наркотици. Викайте веднага медиците. Засега ще я баламосвам.
— Чакай ме — отговори Грязнов.
Жената увисна на врата на Николай изотзад, дланите й силно стиснаха гърлото му, той я удари с лакът в корема и тя падна на пода.
— Долно, долно хлапе! Защо ме биеш?
Той помогна на жената да се изправи:
— Простете ми, Марина Демяновна, имам гъдел. Та вие ми се нахвърлихте като сиамска котка.