— Добре го каза, козленцето ми. Аз съм котенце, малко, глезливо котенце, погали ме. Моля ти се, смили се над малката Маринка…
Саватеев настани жената на дивана, седна и той до нея и започна да я гали по челото, тя затихна, притаи се под мъжката ръка. Времето течеше бавно, той очакваше нетърпеливо кога ще се появи лекарският екип, кога ще дойде началникът му. Чувстваше се непоносимо сам в компанията на обезумялата жена.
От рязкото позвъняване на вратата жената почти подскочи, огледа се изплашено, но като видя Николай, се усмихна слабо и каза:
— Много ми беше хубаво с теб. Между нас имаше всичко, всичко!
— Сънували сте, Марина Демяновна. Разрешете да отворя.
— Не, няма нужда. Ще ни попречат. Искам пак да те любя.
— Гражданко Суркова, успокойте се.
Саватеев тръгна бързо към вратата, тя се впи в ръката му с надежда да го спре.
Когато на прага се появиха трима в бели халати, а след тях влезе Грязнов, Марина запляска с ръце, разсмя се и ги покани да влязат:
— Бели ангели! Господи! Колко мъже! Никога не съм имала толкова! Бели ангели.
Без излишни приказки санитарите надянаха на пациентката усмирителната риза, а лекарят записа данните на болната и четиримата напуснаха жилището.
Гледайки смутения Саватеев, Грязнов се засмя:
— Ти май загази?
— Голяма хищница!
— Какво научи?
— Бережкова е имала любовник, някой си Вовочка Козлов. Така каза Суркова.
— Интересно съобщение, ще го предадеш на Турецки.
Грязнов затвори прозореца, провери дали е изключена газта в кухнята. Саватеев огледа бегло жилището, до леглото намери завита в хартийка щипка бял прах.
— Вижте, Вячеслав Иванович, дали Суркова не е употребявала от това вещество?
— Не е изключено. Предай го за биологична експертиза в нашето ЕКУ2.
Те излязоха от жилището и тракнаха автоматичната брава.
11.
Грязнов и Саватеев завиха в двора на „Петровка“ 38, но в този момент срещу тях изскочи дежурната оперативно-следствена бригада начело с Олег Величко, следовател от Московска градска прокуратура.
— Олег, накъде?
— Нещо е станало на Червения площад. Голи жени! Да тичаме.
— Всички ли жени днес в Москва са откачили? — попита недоумяващо Грязнов. — Като по магия. Николай, изчезвай с тях. Нещо не ми харесва цялата тази работа.
Микробусът на опергрупата полетя към Кремъл.
На Червения площад беше многолюдно, тълпа зяпачи беше заобиколила в полукръг две голи момичета с разпуснати дълги коси и горящи очи.
— Побеснели са! — мърмореше набожна бабичка и кръстеше нещастните безсрамници.
Олег Величко скочи от колата, свали си шлифера, насочи се към първото момиче, поведе го към микробуса, а то дори не се противеше, прегръщаше милиционера, глезеше се в скута му. Саватеев загърна второто момиче със служебното одеяло.
Оказа се, че момичетата са напълно невменяеми, нищо не помнеха, дрънкаха някакви глупости и настояваха за незабавна любов.
„Изглежда, и те употребяват същия наркотик като Суркова“ — помисли Николай.
— Към клиниката! — разпореди се Величко на шофьора.
Момичето махна шлифера, развика се:
— Горещо ми е, изгарям! Пуснете ме! Дайте ми вода!
Николай, който вече имаше известен опит от общуването с наркоманка, пак загърна девойката с шлифера, седна до нея, започна да я гали по косата. Като го видя, Олег започна по същия начин да успокоява другата.
Психоневрологичната клиника прие и двете пациентки. Дежурната следствено-оперативна група се върна на „Петровка“ 38 вече по тъмно. Николай тръгна към началството да докладва за странните съвпадения в реакциите на Суркова и двете побеснели девици от Червения площад, които най-вероятно са жертви на един и същи странен наркотик.
Когато изслуша Саватеев, Грязнов реши да позвъни на Турецки. Намери го в кабинета му.
— Накратко, тя употребява този прах против главоболие, след това, както е разбрал Николай, започва страхотен прилив на енергия, искала любов, направо изгаряла от страст и той едва се отървал от нея. Честно.
— Съчувствам му — измърмори Турецки.
— Снабдявала се с лекарството от някой си Мирек. Разполагаме с бележника й.
— Естествено, ще се оправим с тоя Мирек — рече Турецки. — По-напред ми разкажете за любовника на Бережкова.
2
ЕКУ — Експертно-криминалистично управление към Главно управление на вътрешните работи. — Б.а.