— А вие отдавна ли употребявате наркотици?
— Опитах веднъж, обаче Алка ми изкара щуротиите от главата. А сега, когато е в затвора, останах съвсем сама, нямам семейство. И от мъка… нали разбирате.
— От кого вземате наркотиците?
— Не мога да го съобщя, разберете, човекът ми прави добро и аз не бива да го топя.
— Този човек прави злини. Нека наричаме нещата с истинските им имена! Помните ли какво сте говорили на старши лейтенанта от милицията, който е идвал снощи у вас?
— Нищо не помня — жената погледна с недоумение към Турецки. — Честа дума. Мислех, че са ме намерили на улицата. А какъв е този лейтенант? Откъде?
— Разказали сте му, че Алла Бережкова има приятел Владимир Козлов, който е приготвил пакета, а вие сте го занесли. Така ли беше?
— Така. Но Вовочка не обича да се афишира тази работа, затова и аз не исках сведенията да излизат от мен.
— Добре. Това може да се запази в тайна. А откога се познават?
— Това е стара дружба, по-точно той дружеше с покойния мъж на Алла, работеше в банката, уважаваха го. Сега има няколко магазина. Това е всичко…
— Той лично ли приготви пакета за Бережкова?
— Да. А пък аз го занесох.
— Там имаше ли наркотици?
— Не, какво говорите! Само плодове, пасти, бонбони. Алка обича сладките работи. Е, сапун, паста за зъби, други дреболии…
Турецки се колебаеше: може ли сега да каже на Марина Суркова истината за смъртта на сестра й. Тя е болна. Но ще бъде подлост да не й каже.
— Изказвам ви съболезнованията си — започна отдалеч следователят, — но съм принуден да ви съобщя много печална новина. Вашата сестра Алла Демяновна Бережкова е починала в затвора от свръхдоза наркотик.
— Не! Не! Не може да бъде! — разкрещя се Суркова. — Тя никога не е употребявала наркотици! Тя беше силна! Не може така да умре! Убедена съм, че са я убили!
— Кой? — попита рязко Турецки.
— Не знам — изрече Суркова, докато бършеше сълзите си. — Нали мнозина й завиждаха. Тя беше толкова красива, умееше да се облича, държеше се като кралица… Вие ме лъжете!
— Не, Марина Демяновна. Нима може да се шегува човек с такива неща?
— Моля ви се, кажете… какво ще стане по-нататък?
— После ще ви кажа къде трябва да отидете. Тялото на починалата е в моргата. След аутопсията роднините могат да го вземат и погребат.
— Господи! Какво е това?! — Суркова отново зарида. — Защо е такава съдбата й? Заради парите! Всичко е заради проклетите пари!
— Марина Демяновна, разбирам, че ви е тежко. Отговорете на последния ми въпрос: Владимир Козлов познава ли Мирек Шайбаков?
— Да, разбира се. Мирек също работеше в банката, но след това напусна. Не знам с какво се занимава сега.
Турецки си записа показанията на свидетелката и я помоли да се подпише на нужните места в протокола.
Медицинската сестра погледна съчувствено Марина Суркова. Беше чула целия разговор на Турецки с пациентката. Следователят сметна за свой дълг да каже няколко добри думи за жената.
— Сестро, помогнете й. Тя има голяма мъка. Трябва да я пуснете за погребението на сестра й. Разбирам, че съществува курс на лечение и разни други формалности, но всички сме смъртни и никой не е застрахован от нещастие.
— А какво мога аз? Само главният лекар може да даде такова разрешение!
— Разбрах — кимна Турецки и стана. — Сега ще се отбия при него.
Суркова гледаше с надежда след него.
Експерт-химиците от ЕКУ дадоха заключение, че намереното в дома на Марина Суркова вещество и онова, с което е отровена Алла Бережкова, са идентични. Това е первитин, наркотичен стимулатор. Произвежда се по сложна методика.
Експертите изпратиха първия екземпляр от акта на Турецки, а с копието запознаха Грязнов. Турецки веднага му телефонира. Слава беше искрено учуден:
— Никога не съм чувал за такъв наркотик!
— И аз. Какво от това? Успяхте ли да научите нещо за Мирек?
— Да, разбира се. Мирослав Демидович Шайбаков, безработен, преживява от наркотици, но никой не е успявал да го залови на местопрестъплението.
— Любопитно.
— И аз така мисля, Саня, че е много любопитно. Точно затова трябва да го хванем по бели гащи! — разгорещи се Грязнов. — И да го заобиколим с такова внимание, каквото не е и сънувал.
— А защо да отлагаме? Да се изсипем у тях и да направим обиск. Нима нищо няма да намерим?