— Трудно е да се каже. Щом този наркотик се произвежда по сложна методика, тогава може Шайбаков да го получава готов. Не е изключено да крие веществото извън дома си. Защо преди не е бил залавян с дрога?
— Казвай, Слава, какво предлагаш?
— Мисля да го следим известно време, да проверим контактите му, куриери и прочие хора, свързани с него.
— Но за това ще отиде сума време — рече съкрушено Турецки. — А ние с теб вече не можем да дишаме от тези „мокри“ истории.
— Просто друг изход няма.
— Е, щом няма, значи няма. В края на краищата твоите хора са опитни. Ами Козлов? Намерихте ли го?
— Секретарката на Козлов каза, че вчера е заминал за Англия.
— Пак сме закъснели! — възкликна Турецки със съжаление. — И колко ще стои там?
— Казала, че трябва да се върне след месец.
— Субектът задължително трябва да се следи. Щом се появи, веднага да се арестува. Неслучайно е решил да си плюе на петите в Англия! Може би точно там се крият парите на банка „Ресурс“, които е откраднал заедно с Алла Бережкова. Ще изскочат и имотите, които, за съжаление, толкова лошо търсим.
— Интересно, какъв ли ще е този первитин? — Грязнов се върна на заключението на експертите.
— Нали вчера видя действието му със собствените си очи!
— И госпожиците от Червения площад ли са клиентки на Шайбаков?
— Разбира се! Олга Синякова ту проклинаше целия свят, ту настояваше да й доставят доза от Мирек.
— Виж ти — поклати глава Грязнов. — А нашите химици нищо друго ли не знаят за первитина?
— Обади се на Семьон Семьонович, той със сигурност е чувал нещо за тази отрова.
— О, това е идея! — зарадва се Слава. — Почакай, не затваряй! — и започна да набира Мойсеев по другия телефон.
Турецки чакаше. Мойсеев се оказа вкъщи и, изглежда, се зарадва, защото и Грязнов занарежда радостно:
— Семьон Семьонич, скъпи, задъхваме се! Спасявай! — Слава включи спикерфона и Турецки можеше да чува диалога им.
— Затъвате в море от информация? — попита съчувствено Мойсеев.
— Позна!
— Разказвай какво има?
— Един тип върти търговия с первитин. Чувал ли си за такъв наркотик?
— Первитин? Чудеса! Чувал съм, разбира се. Някога се използваше от военновъздушните сили на Съединените щати и английското разузнаване.
— Не може да бъде! — изуми се Грязнов. — И по-нататък?
— Притежава превъзходно стимулиращо действие, но понеже бързо се привиква с него, се отказаха от первитина. Това е всичко, което се е запазило в старческата ми памет.
— Семьон Семьонич, не говори така! Та ти просто си нашата подвижна енциклопедия! Цена нямаш!
— Благодаря ти за добрите думи. Отбивайте се, момчета. Винаги се радвам да ви видя.
— Благодаря, бъди жив и здрав, Семьонич, като се поосвободим, непременно ще ти дойдем на гости със Саня.
Грязнов изключи високоговорителя и въздъхна:
— Такива ми ти работи, Александър Борисович! Сега си блъскай главата откъде Мирек може да има наркотици, които някога са били използвани в американските ВВС и британската разведка? Това се казва задачка!
— Да. Но няма да се отчайваме, Слава, а ще запретнем ръкави. Вземай колкото души ти трябват и пусни опашка след Шайбаков, а аз ще оформя заповед за обиск в дома му и арест на този наркопласьор и ще взема разрешение от Меркулов. Така са се самозабравили! Честна дума, имам впечатлението, че престъпниците не ни забелязват дори от упор!
Вътрешният телефон на Турецки иззвъня. Той се обади, каза „идвам“ и затвори.
— Разбра ли сега, Слава, говорим за вълка и той в кошарата — рече на Грязнов. — Меркулов ме вика. Желая ти успех!
13
Меркулов смучеше ментов бонбон и бузата му се беше издула.
— Сядай, Саша — покани го той.
Турецки седна, имаше намерение първо да изслуша Меркулов, а след това да решава проблемите си.
— Казански ми разказа как върви разследването, свързано с банка „Ресурс“, но бих искал да чуя как стоят нещата непосредствено от теб.
Александър разказа за смъртта на Бережкова, за Козлов, отлетял в Англия, за Долгальов, скрил се в деня на гибелта на счетоводителя си.
Меркулов го изслуша внимателно, поклати глава и каза:
— Ще си счупиш главата, докато разплетеш кълбото, но аз ще ти помогна мъничко, виж този документ.