Ирина се вълнуваше, когато вечер мъжът й излизаше, и само мълчаливо молеше Господ да го пази и да му донесе късмет.
— Но защо не яде нищо? — обиди се жена му.
— Нещо нямам апетит. Ще хапна, когато се върна. Сега не мога.
— Ами чай ще пийнеш ли?
Но отвън вече се чу клаксон, колата на прокуратурата беше пристигнала.
— Ирка, трябва да тръгвам — рече Турецки и излезе в антрето, обличайки в движение дългия си черен шлифер.
В дома на загиналия следовател Генадий Арбузов беше многолюдно. Но всички разговаряха тихо. От време на време изхлипваше жената на убития, болката й се изливаше в ридания и защото край нея, живи и здрави, бяха сътрудниците на мъжа й начело със следователя от Московската градска прокуратура Олег Величко и със съчувствие поглеждаха към сгърчената от мъка жена. Старши следователят по особено важни дела към Главна прокуратура на Руската федерация Турецки се здрависа с началника на МУР Грязнов, с Олег и попита:
— Открихте ли нещо?
— Всичко е представено като самоубийство, Арбузов седеше във фотьойла с личното си оръжие. Убит е с изстрел в слепоочието — отговори полушепнешком Грязнов.
— А какво казват близките и сътрудниците?
— Олег и момчетата му твърдят, че Арбузов е бил твърде уравновесен и жизнерадостен човек и въпреки относителната си младост вече достатъчно опитен и прецизен следовател.
— В коя морга го откараха?
— При Градус на „Голяма Пироговска“.
— Какво казва жена му?
— Ти я питай, трудно ми е да разговарям с нея — измъкна се Грязнов.
Турецки отиде при жената на Арбузов, погледна разплаканото й лице, кой знае защо си спомни своята Ирина и попита тихо:
— Извинете, бихте ли ми казали как се държеше днес съпругът ви?
— Както винаги. Той никога не говореше с мен за работата си. Все се шегуваше…
— Да знаете някой да го е заплашвал?
— Гена никога и от нищо не се е оплаквал. Всичко му допадаше. Заминава на работа — шегува се, връща се у дома — усмихва се. Не мога да си представя, че го няма — жената зарида и скри лицето си с длани.
— Вие ли го намерихте първа?
В отговор тя само кимна.
— Не забелязахте ли нещо особено? Как стана това?
— След работа взех детето от детската градина, влязох в апартамента и видях… Синът не разбра, втурна се към него… Гена седеше във фотьойла с пистолет в ръка. Извиках милицията и „Бърза помощ“… Но той вече беше мъртъв…
— Благодаря ви и извинете, че съм принуден да ви задавам въпроси. Ще се постараем да намерим убийците — каза Турецки, отиде в кухнята, видя момченце на около четири години, седнало на една табуретка, то изплашено и учудено гледаше хората наоколо.
Грязнов изчака Турецки в антрето, лицето му беше кисело.
— Съседите нищо ли не са видели? — попита Турецки.
— Не.
— Нито изстрел, нито шум?
— Представи си — никой и нищо.
— Меркулов каза, че е водел делото за банка „Ресурс“. Изглежда, сега ще го стоварят на мен.
— Тази омагьосана банка влече след себе си жертва след жертва. Оказа се костелив орех!
— И какво сега, ще трябва да чакаме заключението на съдебномедицинската експертиза, а след това да започваме работа.
— Наглостта на престъпниците ме изкарва из нерви! Задника си ще съдера от работа, но ще пипна гадовете!
— Имаш предвид задните части на коженото си палто, нали? — пошегува се мрачно Турецки.
— Ох, палтото! — изведнъж се сети Грязнов, свали от закачалката тежката си, опръскана отдолу с кал дреха и я метна на раменете си. — Къде отиваш сега?
— Ще се прибирам у нас. Със служебната кола съм. Ако искаш, мога и теб да закарам. Олег ще се справи тук и без нас.
Двамата излязоха от жилището, затвориха тихо вратата след себе си и започнаха да слизат по стълбите, които пазеха тайната за живота и смъртта на Генадий Арбузов, старши следователя по особено важни дела от Московската градска прокуратура.
2.