Пред Турецки се появи документ, наречен „За резултатите от проверката на указите и разпорежданията относно формирането на Държавен фонд за скъпоценни метали и камъни…“. Той се съсредоточи, зачете се в текста, в който се говореше, че през юли 1997 година учредителите на корпорация „Голдън мери“ В. Акчурин и Н. Бартенев с участието на директора на Северна банка А. Геранин, председателя на Роскомдрагмет3 И. Ростиков и завеждащия отдел „Финанси, бюджет и парично обръщение“ М. Афанасиев са иззели незаконно от Златния фонд брилянти, бижута, златни и сребърни монети, битово сребро на стойност деветдесет и четири милиона долара и под формата на суровина са го изпратили в Англия. Корпорацията не се издължава на руската страна, понеже наскоро се разпада.
— Как ти се струва това?
— Интересна тема за разговор с господин Козлов, който в момента се намира в Англия — каза весело Турецки. — Имам всички основания да предполагам, че именно той е отстранил Бережкова, защото е заговорила на разпита пред следователя Арбузов. А когато аз й казах, че Арбузов е загинал, тя много се изплаши и заяви, че за всичко са виновни парите, които убиват хората. Засега не е ясна връзката „Ресурс“ — Акчурин-Бережкова — и с Арбузов по някакъв начин.
— А как върви разследването на смъртта на Арбузов?
— Засега няма нищо ново. Но делото определено е свързано с банка „Ресурс“. Имам две версии: първата е следната — Арбузов е премахнат, защото се е докоснал до тайните на банката. Втората — принудили са го да се самоубие, като са го заплашили да унищожат семейството му.
— Какво е семейството му?
— Като цяло обикновено. Само дето жена му е около пет години по-възрастна от него, но той я е обожавал. Така се говори.
— Калпав живот живеем, Саша. Трепеш се, бързаш, планираш, а току изскочила онази с косата — и край.
— Костя, защо да се правим на скромни? Както е казал незабравимият ни поет Александър Твардовски, „поживяхме, водчица попихме“, това ни е достатъчно и предостатъчно. Ще поживеем, колкото можем, пък ще си отидем и ще направим място на други.
— Така разсъждаваш, докато си млад, а когато старостта ти се озъби от огледалото със собственото ти лице, ще се ужасиш, но вече няма накъде да мърдаш.
— Кой е този Бартенев? Не съм му срещал по-рано името — попита Турецки и пак хвърли поглед на документа.
— Има такъв бизнесмен и депутат, мисля, че ще го срещнеш из твоите томове. И дори може да е много пъти. Всички тези хора са свързани отдавна и много тясно. Тяхното хоби е да източват хазната. Но ти давам документа във връзка със споменаването на Акчурин. Виждаш ли къде водят следите от дейността на този банкер? Помисли дали причината за неговата гибел и за разните неприятности с „Ресурс“ не се крие тук?
Турецки се изправи, приготви се да тръгва, но Меркулов явно не искаше да се разделя с него и попита:
— Саша, как е семейството ти?
— Благодаря, всичко е наред. Дъщеря ми расте, ние с жената стареем.
— За да не стареете напразно, трябва да си родите син.
— Костя, аз не възразявам, но Ирка се противи, нейната музика, творчеството и разни глупости.
— И с това трябва да се съобразяваме — въздъхна Меркулов.
14
Турецки отдавна беше забелязал, че има хроничен недостиг на време: колкото по-активно работи, толкова повече нова работа го затрупва. А когато вече няма сили да се справи, му се иска да се напие, за да може поне за няколко часа да се изключи от грижите.
Например сега няма да е лошо малко да се поотпусне, но тъкмо доложиха, че при него е дошъл някой си Крохин с призовка за разпит. Александър си спомни, че лично извика бащата на загиналия счетоводител! Прибра материалите и тръгна да посреща стареца — предполагаше, че е възрастен човек. И не се излъга: Матвей Романович беше вече на години, а мъката го беше състарила още повече.
— С какво мога да бъда полезен? — попита той, сядайки в кабинета на следователя.
— Аз разследвам обстоятелствата около смъртта на вашия син. Как мислите, защо е станало това?
— Убеден съм, че са го убили колегите му — отвърна горчиво старецът. — Те го заплашваха, а после… не мога да си простя, че не съумях да му помогна.
— Защо така смятате?
— Дълго е за разказване, Александър Борисович…
— Матвей Романович, специално затова ви помолих да дойдете.
— Синът ми беше с крехко здраве, от дете го мъчеха бронхите, но по природа имаше забележителни способности…