От по-нататъшния разказ Турецки разбра, че Женя Крохин е завършил с отличие институт „Плеханов“, смятали са го за отличен икономист, събирал материал за дисертация. Работел като водещ в радиостанция „Резонанс“. Но с настъпването на пазарните времена се наложило да отложи дисертацията: възнамерявал да се жени, трябвало да издържа семейство, а журналистическата заплата е прекалено малка. Търсейки работа, попада във фирмата на Долгальов. Официално фирмата се занимавала с проектиране и продажба на тухларски заводи, но всъщност била полулегална кантора, която под прикритието на много високи инстанции изнасяла от Русия скъпоценности и стратегически суровини.
Старецът се затрудняваше да говори, поиска вода. Турецки му наля боржоми.
— Имам старчески диабет, жаждата ме мъчи — каза той. — Да. Та ви казвам. Женя бързо разбра на какво мирише цялата работа. Щеше да напуска, но във фирмата му разяснили, че просто така от тях не може да си тръгне, и го посъветвали да си трае, ако му е мил животът. Но синът ми имаше такъв характер, че не можеше да търпи никаква лъжа.
— Кажете, колко му плащаха? — попита Турецки.
— Немного. Около милион, но в края на годината му обещали да му помогнат да си купи апартамент и кола. Той се съгласи — и капанът щракна.
— Извинете, че ви прекъсвам. Казвате, че Женя не е можел да търпи лъжата.
— Той разбираше, че няма да може да остане дълго във фирмата, и започна да се готви за напускане, събираше тайно материали за престъпната им дейност.
— Известни ли са ви някои конкретни факти?
— Веднъж Женя донесе у нас дипломатическо куфарче, пълно с документи и компютърни дискети, и каза, че са му наредили да „изпере пари“, но той няма да го направи.
— А как се държеше синът ви през последния ден?
— Не отиде на работа. Секретарката се обади, попита какво се е случило. После някой от сътрудниците го извика, каза, че не могат сами да решат някакъв проблем. И той тръгна. Защо, защо не го задържах?
Устните на Крохин старши затрепериха, лицето му се сгърчи, от очите му рукнаха сълзи.
— Матвей Романович, дали ще можете да ми покажете документите, които е донесъл синът ви?
— Не, няма да мога. Вчера се появиха някакви хора с милиционерски униформи, въоръжени, и отнесоха всичко.
Турецки разбра грешката си: трябваше още вчера да отиде лично при стареца, а не да го вика с призовка. А сега Долгальов и компания го изпревариха и ще трябва доста да се изпоти, преди да успее да докаже вината им. Александър съжаляваше, че не послуша Грязнов и не разпита бащата на пострадалия по горещите следи. Тогава щеше да има в ръцете си доказателства, а сега няма нищо.
— Какво пък, Матвей Романович, извинете великодушно, че ви обезпокоих. Ще търся убийците на сина ви, а вие се обадете, ако си спомните нещо друго. Ето — и Турецки му подаде визитната си картичка.
Представителят на МУР старши лейтенант Николай Саватеев цял ден дебна Мирослав Шайбаков, по-точно измъчва се от безделие, понеже след нощния купон обектът спа до обед, после ходи в гастронома и едва вечерта излезе с кола на „Тверска“. Там качи две госпожици и тръгна към „София“. За там тръгна и Грязнов, след като му звънна Николай, нали беше на две крачки от ресторанта.
Все още нямаше много хора в заведението и муровците влязоха в салона, след като нахално натикаха в носа на портиера служебните си карти. Николай веднага откри с поглед Мирек с момичетата и го показа на Грязнов.
— Хайде да седнем по-наблизо — предложи Грязнов, когато видя многото празни маси.
— Ами ако ни заподозре? — усъмни се Саватеев.
— Негов проблем! — засмя се Грязнов.
Те се настаниха на съседната маса до Шайбаков и сега не само можеха да виждат всяко негово движение, но дори да слушат вицовете, които той ръсеше пред доста симпатичните момичета, чиято професия се четеше в очите им.
Сервитьорът, който не беше от пъргавите, взе поръчката на посетителите от двете маси. Времето се заточи досадно бавно. Грязнов наблюдаваше под око обекта си: искаше да разбере по какъв начин този некрасив тип сваля девиците? Какво намират те пък в него?
В облика на Шайбаков имаше нещо противно, приличаше на пор: дълъг прав нос, отсечена брадичка, тънка ивица вместо устни и щръкнали уши. Ръстът му беше по-нисък от средния. Може тези „пеперудки“ да са привлечени от парите, които щедро харчи в ресторанта. Или от нещо друго, например от наркотици.