Сервитьорът тръсна на масата на Шайбаков и момичетата две бутилки шампанско, плодове и най-различни вкусотийки. А пред муровците се появиха бири, триста грама водка в каничка, леки мезета. Изгладнял от целодневното си следене, Николай бързо омете храната. Грязнов се засмя и се видя принуден да му поръча нещо топло.
На съседната маса не бързаха, вдигаха тостове за любовта. Момичетата се държаха престорено важно, мятаха погледи наоколо, едната от тях, боядисана блондинка с минижуп, открито бройкаше Саватеев. А той, без да знае как да реагира, поглеждаше към шефа.
— Русата ти хвърли око — рече Грязнов на Николай, — покани я на танц и се запознай.
— А ще се справите ли без мен?
— Дерзай, млади момко.
Саватеев галантно покани момичето и двамата отидоха на дансинга, където свиреше оркестър. А Грязнов се стараеше да не се отклонява и да наблюдава Шайбаков. Но обектът само се наливаше с шампанско и галеше разголените рамене на приятелката си.
Ресторантът постепенно се пълнеше с хора, посетителите сякаш се опитваха да се скрият от есенната киша навън в призрачния уют на заведението. Водката, конякът, виното правеха хората разговорчиви и весели, общителни и достъпни. Грязнов забеляза колко оживено разговаря Николай с партньорката си по време на танца и се зарадва за колегата си.
Скоро танцът свърши, Николай изпрати дамата до масата й и се върна при Грязнов.
— И какво? — попита Слава.
— Казва, че е студентка, но по речника — курва. Отскоро се познава с Шайбаков. Предложих й да я изпратя. По принцип е готова, но както разбрах, силно се съмнява във финансовите ми възможности… ако се съди по нашата маса.
— Добре, добре — усмихна се Вячеслав на „тънкия намек“ на своя служител. — Не я ли подпита за наркотици?
— Не. Все още не смея. Страхувах се да не подплаша птичката.
— Добре де, ще почакаме още… Гледай ти, не харесва нашата маса. Че откъде да взема средства?
Зазвуча бърз танц. На подиума изскочиха ресторантските танцьори — виртуозна, вече не млада двойка, но великолепно и с вкус облечена, във фините движения на която бликаше бурна, огнена музика. Неволно погледите на всички присъстващи се устремиха към тях.
Само Грязнов устоя на изкушението. Затова пък видя нещо, което отдавна очакваше мислено. След като усети, че дамите му са се заплеснали по танцуващата двойка, Шайбаков незабелязано изсипа в чашите им бял прах от хартиено пликче.
Вячеслав моментално стана, наведе се над Шайбаков и заповяда тихо:
— Последвайте ме, аз съм от МУР.
— С какво право? — възмути се Шайбаков.
— Задържан сте.
От другата страна се изправи Саватеев, попита с поглед: арестуваме ли го? Грязнов кимна утвърдително и вдигна двете чаши.
— Какво правите? — възмути се блондинката.
— Спасявам те от отровата — отвърна спокойно Грязнов.
Шайбаков понечи да се метне към изхода, но Николай го изпревари и попита:
— Тук ли да те закопчавам или в колата?
Шайбаков се укроти.
Грязнов извика сервитьора и нареди да го придружи заедно със задържания гражданин до директорския кабинет, където ще бъде съставен протокол за задържането на гражданина Шайбаков. Мирек съвсем се скапа от тази новина.
Посетителите на ресторанта, онези, които бяха успели да забележат нещо необичайно, само гледаха с недоумение след излизащите мъже, повечето от тях изобщо не бяха обърнали внимание. Задържането мина твърде спокойно.
15.
Когато звънна Грязнов, Турецки вечеряше.
Ирина се обади, чу познат глас, започна да кани Слава на гости, но разочарована от отказа му, се обърна към мъжа си:
— Грязнов напълно е подивял, не желае да разговаря с мен, иска само с теб.
— Слава, какво има? Заповядай, ще те почерпя едно питие, ще обсъдим тука всичко.
— Благодаря, но имам за теб едно много по-интересно подаръче.
— Не ме тормози!
— Познай до три пъти! — разсмя се Грязнов.
— Нима си засякъл Мирек?
— Да! На местопрестъплението!
— Яка новина! Много ме зарадва!
— Добре де, не се подмазвай — прекъсна го строго Грязнов. — Но сега и ти трябва да черпиш.
— Къде си го скрил?
— В предварителния арест. Ела, заедно ще го разпитаме.
— Чакай ме!
— Господи, с тази идиотска работа няма да оставят човека дори да се нахрани. Турецки, няма да доживея до пенсия! Ти ще ме съсипеш — простена жално жена му.