Точно когато вече се изкачваше по стълбичката, престъпникът за миг изгуби бдителност и върху него веднага скочиха момчетата от спецподразделението, за миг натиснаха лицето му в земята и му надянаха белезниците.
Тогава всичко завърши благополучно, но колко нерви костваше тази победа!…
Турецки погледна през прозореца. Там цареше есен, лееше се непрестанен дъжд, мокрите облаци висяха като парцали почти до покривите. Мокрите гълъби по перваза унило гледаха надолу, сякаш изчакваха да дойде хубавото време.
В колата вече го чакаха двама оперативни служители, експерт-криминалистът и Олег Величко.
— Шефът малко се позабави — шеговито реагира Олег.
— Да тръгваме! Там ни очаква цял химически завод. Гответе се, господа — предупреди колегите си Турецки.
Вратите тракнаха, микробусът пое леко, след него тръгна черният джип, в който караха Мирослав Шайбаков.
Всяко жилище пази специфичните аромати на обитателите си: има запуснати, непроветрявани помещения, където всичко накрая се превръща в пепел; има полупразни, необзаведени домове, където бродят ветровете; има такива, където трайно се е вселил духът на разложението. Къщите живеят живота на собствениците си, подчиняват се на волята на съдбата, но за разлика от хората могат да се възраждат отново и отново.
Жилището на Шайбаков беше претрупано с ненужни предмети, които си е купувал случайно, особено напоследък, когато се е виждал с пари.
— Хайде, Мирослав, демонстрирайте ни завода си — подкани го Турецки.
Домакинът влезе в кухнята, посочи тенджерките от огнеупорно стъкло и рече тихо:
— Това е всичко, което използвам.
— Разкажете откъде научихте тайната за производството на первитина? Нали не сте го изобретили?
Шайбаков се почуди дали си струва да говори, но след малко все пак каза:
— Козлов ми донесе рецептата от Англия, прочел я в едно военно списание. Аз се заинтересувах, започнах да търся съставките, колкото и да е странно — намерих ги.
— Добре. Изложете всичко писмено, колкото може по-подробно, какво и къде сте купували и как сте приготвяли лекарството си. А къде държите первитина?
— Производственият процес е много дълъг, успявам да приготвя не повече от пет грама за денонощие, затова започнах да прибавям препарат за анестезия, за да получа нужния ефект. А и за по-голям обем.
— Не ни разказвайте приказки, а говорете конкретно, има ли в дома ви наркотик, или няма?
— Не.
— А съставките?
— Също са на привършване. Останали са ми две шишенца. — Шайбаков посочи с пръст.
Експерт-криминалистът взе шишенцата с ръкавици, скри ги в куфарчето си, започна да оглежда съдовете и да изчопля засъхналия налеп по стените.
— Имате ли оръжие вкъщи? — попита Турецки.
— Не. Нищо няма — побърза да отговори Мирослав.
Но въпреки твърденията му Величко и оперативниците започнаха обиск на жилището, като предварително извикаха свидетели — една възрастна двойка, живееща отсреща.
Олег Величко не обичаше да се рови из чуждите вещи, гнусеше се, обикновено разглеждаше книгите, правеше се на много зает. Шайбаков имаше към триста книги, преобладаваха кримките, плюс и няколко учебника и помагала по химия. Следователят се усмихна, помисли, че желанието е по-силно от трудностите, ето и този алхимик, ще не ще, се е занимавал с наука, за да постигне своята цел в живота.
Сред купчината несериозни четива изведнъж видя дебел том „История на отечеството“. Олег взе книгата и се учуди от тежестта. Но когато я отвори, видя, че средата е изрязана, а вътре е скрит пистолет.
Олег отиде при Турецки, подаде му тома и рече:
— Прочетете, Александър Борисович, увлекателно нещо!
Шайбаков сведе очи, не искаше да гледа находката.
Турецки отвори книгата, и се подсмихна:
— Шайбаков, майка ти не те ли е учила, че на лъжата краката са къси?
Шайбаков не отговори. Показаха находката на свидетелите, записаха в протокола от обиска.
— Карайте, момчета, продължавайте — рече Турецки на колегите си. — Можете да върнете арестувания в ареста, затънал съм до гуша в друга работа.
17
Поредната новина, донесена от Грязнов, очакваше Турецки в прокуратурата. В жилищна сграда на „Волхонка“, на стълбището, са разстреляни двама души с униформа на охранители. Дежурната бригада вече заминала за там, но и той може да успее за края на огледа.