— Ще отидем ли? — предложи Грязнов. — Сега в Москва непрекъснато се стреля, но както ми доложиха, тази престрелка има непосредствено отношение към твоето дело.
Те се метнаха в неговия форд и полетяха към „Волхонка“. Пред входа на блока, където станала престрелката, имаше заграждение. Милиционерът позна Грязнов и ги пропусна да влязат.
По стълбите се стичаха струйки кръв. Труповете лежа ха на площадката между втория и третия етаж. Тук вече действаше дежурният следовател Стрижов. Щом видя Турецки и Грязнов, той се усмихна раболепно и започна да докладва обстановката:
— Убитите са били открити от съседи. Разбира се, хората са чули най-напред стрелбата, но никой не се осмелил да си подаде носа. Но когато всичко стихнало, излезли, открили труповете и се обадили на нас и на „Бърза помощ“. Двамата са били убити веднага, не е имало нужда от медицинска помощ.
— Кой е стрелял? — попита Турецки.
— Съседите казват, че в шейсет и седми апартамент напоследък е живеел човек от кавказка националност. Вероятно ония двамата са искали да влязат в дома му и той си е разчистил сметките с тях.
— Проверихте ли шейсет и седми апартамент, има ли някой там?
— Още не е отворен. Но на позвъняванията никой не отговаря.
— Да отидем да видим.
Апартаментът се оказа заключен с една секретна брава, макар да имаше и други ключалки. Изглежда, когато е бързал, собственикът не е заключвал и просто е траквал вратата. Турецки се разходи из стаите, погледна в кухнята. Жилището е неуютно, явно е давано на различни наематели през последните години. От опушените стени лъхаше на вехто, както се случва в долнопробните провинциални хотели с олющени мебели и протрити килими.
— Претърсихме труповете — докладва влезлият Стрижов. — Ето документите на убитите. И двамата са охранители във фирма „Спектър“, директор Долгальов. — Стрижов подаде на Турецки удостоверенията на убитите.
— Видяхте ли, Александър Борисович, какво ви казвах аз, още много пъти ще срещнем името Долгальов. Какво са правили охранителите му тук? Рекетирали ли са? — попита Грязнов.
— Както виждаш, кавказецът е стрелял без грешка. Посякъл ги е от раз и двамата и духнал.
— Странна история — поклати глава Стрижов. — Явно е работил професионалист. Представете си: събрал е всичките си гилзи. Върху бравата няма никакви отпечатъци.
— Е, мисля, че в апартамента ще се намерят отпечатъци — каза Турецки. — Не успяхте ли да разпитате съседите? Не е лошо да имаме скица на този кавказец. А пък аз, Слава, ще трябва да отида сега във фирмата на Долгальов и да проуча защо са пращали тук охранителите си.
— Заминавай, обаче едва ли ще ти кажат.
— Просто не ми остава нищо друго. Може ли да взема за малко шофьора ти?
— Добре, а после го прати пак тук.
Турецки веднага се отправи за фирма „Спектър“. Там, както предполагаше Грязнов, никой не се зарадва на появата му. Но секретарката Светлана пак предложи кафе. Следователят не отказа.
— Е, как я карате във вашата фирма? — попита Турецки.
— Всичко е наред — отговори девойката.
— Толкова ли сте сигурна? — учуди се Турецки.
— Защо, вие да нямате други сведения? — парира секретарката.
— Бих искал да видя господин Долгальов. Още ли го няма?
— Не, беше в Питер, а вчера позвъни вече от Киев. Бизнес, нали разбирате.
— Имам една молба към вас, Светлана. Уведомете ме веднага, щом Долгальов се появи. Ето ви визитната ми картичка. И го помолете веднага да ми телефонира.
— Мога да съобщя за завръщането му само с разрешение на шефа.
— Добре, както искате. Нищо ново ли не сте чули около убийството на Евгений Крохин?
— Не, при нас не се говори за това.
— Забравиха ли вече?
— Не знам. Но някак всички са заети с работата си, не им е до това.
— А аз ви нося още една скръбна вест.
— Каква? — Момичето погледна напрегнато към Турецки.
— Кажете ми, къде са днес вашите охранители Сергей Одинцов и Андрей Рибкин?
— Имат почивен ден.
— А къде може да се провери?
— Има специален график.
— Вижте сега, Светлана, днес току-що споменатите момчета са били убити. Опитвали са се да влязат в дома на един господин, който ги е разстрелял без никаква жалост, нали разбирате.