— Какъв кошмар! — прошепна секретарката. — И сега какво ще стане?
— Вашата фирма ще трябва да се охарчва за погребения. Когато Долгальов се обади, предайте му това печално известие и кажете, че старши следователят от Главна прокуратура Турецки отдавна го очаква, за да си поговорим за всичките нещастия и да му изразя съболезнованията си.
— Добре. Ще предам.
— А заместникът на Долгальов тук ли е?
— Да. Павел Иванович Заметалин. Ако ви трябва, минете през другата врата, той е в кабинета си.
Турецки влезе в кабинета на Заметалин, обзаведен по последната дума на европейския дизайн. Заместникът на Долгальов беше суховат и дребен на ръст, косата му се спускаше над челото, той я отметна с тънка нервна ръка.
— Господин Заметалин? — попита Турецки.
— Да. Слушам ви.
Турецки се представи, седна, загледа се в лицето на домакина си.
— Бих искал да ви задам няколко въпроса, свързани с бивши работници на вашата фирма.
— Готов съм да ви изслушам, но имайте предвид, че работя тук втори месец — предупреди Заметалин.
— Няма значение. Това, което ме интересува, е свързано със събития от последно време. Можете ли да ми кажете къде са документите, които е пазел в дома си покойният Евгений Крохин?
— Нищо не съм чувал за такива документи!
— Така ли? Тогава друг въпрос. Имаме потвърждения, че убийците на Крохин са служители именно на вашата фирма — рече Турецки и втренчено погледна Заметалин в очите. — Какво мислите по този повод?
— Убеден съм, че грешите. Защо им е на нашите служители да убиват квалифициран счетоводител? — очите му дори не мигнаха.
— Примерно за това, че прекалено много е знаел.
— Не. Това не може да бъде — заяви уверено Заметалин.
Или заместникът на Долгальов беше добър артист, или наистина нищо не знаеше. Сега на Турецки му оставаше само да съобщи за смъртта на охранителите и да посочи моргата, от която служителите на фирмата могат да приберат телата на убитите след съдебномедицинската експертиза.
Вестта разтревожи Заметалин, той попита развълнувано:
— Как е станало?
— Нападнали са едно жилище и, естествено, са ги разстреляли.
— Невероятно! Обвинявате ги в грабеж? — изуми се Заметалин.
— Бихте ли ни подсказали в какво да ги обвиним? Смятате ли, че са отишли там от хуманни съображения? Вие ли ги изпратихте?
— Не! Не знам и с каква цел са отишли. Но всичко това е много, ама много неприятно. Трима покойници за една фирма — това е прекалено!
— Значи лично вие нямате връзка с това? — уточни Турецки.
— В никакъв случай. Разбира се, ще приберем хората и ще ги погребем. А вие си разследвайте какво е станало. Аз съм профан в тази област.
Турецки си взе довиждане и остави Заметалин разстроен. Искаше да се сбогува и със секретарката, но тя разговаряше оживено по телефона. Фирмата живееше своя живот и не желаеше да споделя тайните си с никого.
Турецки кръстосваше бавно кабинета си и обмисляше поредно следствено мероприятие. Грязнов поглеждаше сърдито към него, докато търпението му свърши:
— Какво се мяташ като подгонен вълк?
— Някаква тревога стяга сърцето ми, Слава. Всичко ми се изплъзва, сякаш съм някой новак. Ето виж, на бюрото ми има интересен документ. „За резултатите от проверката на указите и разпорежданията по въпросите за формиране на Държавен фонд за скъпоценни метали и камъни…“ Прочети го и обърни внимание на имената вътре.
Грязнов започна да чете и изведнъж възкликна:
— Гледай колко познати имаме тук! А този Геранин според мен се споменаваше и в делото на „Ресурс“, нали?
— Има такъв банкер.
— Хайде да го поканим съвсем културно в прокуратурата и да поразсъждаваме за Долгальов и Козлов.
— И аз така мисля. А дотогава ще имам време да се запозная с материалите, за да бъде по-конкретен разговорът ни с него.
— Саня, ти наистина сядай да четеш. А аз ще се разпоредя моите оперативници да са готови да действат. Щом се появи Долгальов или Козлов, веднага да ги засечем. Между другото, обеща чрез Меркулов да помогнеш за подслушването на телефоните им. Какво става там?
— С Козлов всичко е много лесно. Костя определено обеща. А за Долгальов — все пак е депутат, дявол да го вземе. Боя се, че ще се наложи да разчитаме само на собствената си агентура. И… нали разбираш, има други начини. Въпросната секретарка Светлана… А ти си толкова неотразим мъж. Защо не опиташ!