Те се посмяха, разбираха, че законът в случая не може да им помогне. А делото набъбваше пред очите им, вземаше все нови жертви. И нямаше за какво да се хванат, затова им беше тягостно и неуютно — в унисон с времето навън.
Грязнов си замина. Турецки потъна в изучаване на материалите и за своя изненада откри няколко десетки чеченски банкови документи, с помощта на които са осребрени огромни суми, въртели се между Москва и Грозни.
„Това е някаква прахосмукачка! От Централна банка през «Ресурс» и Северна банка парите са насочвани към няколко фирми. В банковите документи непрекъснато се мяркаха имената на Акчурин, Бережкова, Геранин, Козлов, Долгальов…“
Малкото откритие обнадежди Турецки, но заедно с това и го обезпокои. Банковите документи са идвали от Чечня, явно ще трябва там да се търсят хората, имащи някаква връзка с делото. Не е изключено в операциите също така да е участвал и кавказецът, когото охранителите на Долгальов така неуспешно са притиснали.
В задънената улица, от която сякаш нямаше никакъв изход, се очертаваше само едно: работа и чакане, с времето всичко трябва да се реши. Случват се и дела, които остават завинаги неразкрити. Но кой е виновен за това? Неквалифицираният следовател или гениалният престъпник?
18.
Турецки се готвеше много грижливо за разпита на Геранин, изучаваше банковата документация, формулираше въпросите, записваше ги в специални тетрадки, наречени „План на следственото дело“, с една дума — стараеше се да си представи бъдещия следствен диалог. Искаше да изясни какви са били отношенията между Геранин и Долгальов, Козлов, Бережкова. Много разчиташе на този въпрос, макар да го чоплеше някакво неясно съмнение. Но го отдаде на собствената си умора и редицата неуспехи, които го съпътстваха напоследък.
Сутринта стана по-рано от обикновено, искаше да поработи малко с документите преди срещата с Геранин, определена за десет часа, за да си опресни в паметта отделни цифри и факти.
Ирина още спеше. Той не искаше да буди жена си, знаеше, че работният й ден започва по-късно, нека си полежи. Излезе, като се стараеше да не шуми и да не пали лампата, и затвори плътно вратата след себе си.
Следствието е творчески процес, не оставя човека на мира, кара го постоянно да държи в главата си задачата, която предстои да реши. Погълнат от мисли за предстоящия разпит на свидетеля, Турецки се изми, избръсна се, изпи си кафето и тръгна за работа.
Утрото беше студено и сухо. Закъснялата тази година зима напомняше, че скоро ще дойде. Мекият студ ободри Турецки, придаде му увереност в успеха.
Но увереността се оказа измамна. Сутринта в девет в кабинета връхлетя Олег Величко, сега член на следствената му бригада, и съобщи, че на „Маросейка“ е имало взрив, извършен е терористичен акт, взривена е колата на банкера Геранин.
— Има ли му нещо? — Сърцето на Турецки се сви. — Жив ли е?
— Казват, че бил само ранен.
— Идвам с теб!
Турецки метна в движение подплатения си шлифер и изтича след Величко на двора, където вече ги чакаше микробусът.
— Нашият Борисич нещо не го свърта в кабинета — констатира с ирония експерт-криминалистът Пьотър Фролов.
— Ще стоя, как ли не! Та аз бях извикал Геранин днес на разпит, а те за малко да го изпратят на онзи свят! — Турецки беше хем смутен, хем възмутен. — Имам впечатлението, че някой стои зад облегалката на стола ми и дава нареждания да бъдат убивани всички мои заподозрени. Направо мистика!
— Има и съвпадения!
— Съвпаденията са прекалено много.
Колата на Геранин, спряна до входа, беше обезобразена и изгоряла. Началникът на Окръжната криминална милиция Степан Селезньов изложи накратко обстоятелствата около терористичния акт:
— Шофьорът е пристигнал с колата до входа, спрял, изчакал Геранин. Когато банкерът се качил, последвал взрив. Експертите предполагат, че е било използвано дистанционно управление за взривното устройство, изготвено от пластичен експлозив, който се използва само в армията.
— А какво е самочувствието на Геранин? — попита развълнувано Турецки.
— Състоянието му е тежко, откаран е в реанимацията.
— А шофьорът?
— Загинал.
Турецки обиколи около колата, погледа как фотографът снима взривеното желязо. Под краката му скърцаха парчета стъкло.