— Какво да правим по-нататък? — попита Величко.
— Говори ли със съседите? А жената на Геранин къде е?
— Замина с него в болницата.
— Непременно трябва да се срещнем с нея още днес. Какво е станало преди взрива? Заплахи, предупреждения, искания?…
— Разпитвахме съседи. Всички са чули взрива, но никой не е забелязал какво е имало преди това. Експертите откриха следи от експлозива и остатъци от дистанционния взривател.
— Добре, Олег, ти остани тук, заедно с дежурната група оформи протокола от разпита на свидетелите, поговори с хората от кооперацията, постарай се да се срещнеш с жената на Геранин, а най-добре й помогни да се срещне с мен. Всички материали за взрива — на бюрото ми.
— Ще ги имате.
— Разчитам на теб.
— А къде да ви търся?
— Ще се отбия за малко при Мойсеев, а след това ще си бъда в кабинета в следствения отдел.
Сега Турецки имаше нужда да се посъветва със Семьон Семьонович, нямаше сили да чака заключенията на експертите.
Мойсеев отвори вратата и когато видя Турецки, засия от радост.
— Заповядай, Александър Борисович, най-после взе да ставаш чест гост в дома ми. Това е добре. Защо се мръщиш?
— Някаква черна ивица минава през живота ми, пълен мрак. Отидеш на работа — тъмно, прибереш се — още по-тъмно.
— Това е временно явление — нали е есен.
— Виждам, че при теб, Семьон Семьонич, всичко е наред. Радвам се.
— Карам я пет за четири, нищо повече. Не живея, а може да се каже — доизживявам си дните. Когато човек се пенсионира, започва да получава комплекси, че на никого не е нужен. Който има внуци, е добре, поне може да се занимава с тях. Моите внуци са далеч — в Хайфа. И аз съм сам… Добре, че започна да ме навестяваш. Е, казвай какво пак се е случило при вас? Нали не си дошъл просто така, а?
— Семьон Семьонич, необходима ми е твоята консултация.
— Отлично, радвам се, че още е необходима помощта ми, затова ела в кухнята, да си направим чай. Ако искаш — ще налея по чашка. Да стоплим душите.
— Благодаря ти, Семьон Семьонович — Турецки се засмя. — Добър човек си ти, но няма нужда от чашка. Виж, чай — с удоволствие. Проблемът е — каза той и седна на масата, — че не мога да чакам заключението на експертите. Затова дойдох да се посъветвам с теб.
— Слушам те.
— Днес сутринта е била взривена колата на банкера Геранин. Както смятат експерт-криминалистите, дистанционно. Взривното устройство е изготвено от пластичен експлозив, който се използва само в армията, както те твърдят.
Мойсеев помисли малко, а после каза:
— Разбирам за какво говориш. Вероятно това е същият експлозив, който се окачва в кутии по танковете Т-80 и Т-72. При взривяване отблъсква снарядите. Чувал съм, че това е използвано в Чечня.
— Значи пак Чечня? Помниш ли, Семьон, носих ти един банков документ с чеченски произход? Започва да ми се струва, че всичко това са брънки от една верига.
— Какво да те посъветвам? Опитай да се свържеш с военните, може в някои складове да е имало кражба. Но имаш право — не е изключено да е пристигнал от Чечня. Може и от съседни на нея републики.
— Знаеш ли, Семьон Семьонович, почти съм убеден, че освен официалната власт в Русия съществува и друга, скрита, която до известно време е вършила тайно черните си дела, а сега започна да действа нагло и открито.
— Не е изключено, прав си. Но причината е само една: нашият хаос, вечното руско „ако мине“. Мисля, че ще ти бъде много трудно да се разбереш с военните при състоянието, в което се намира сега нашата армия. По-добре да изпратиш човек на мястото, където е констатирана липса на пластичен експлозив. Нека огледа там, да види кое как е. Ние тук в столицата не можем да си представим как живее провинцията… По-рано Вячеслав беше специалист по тази част. И ти помниш, че е ходил в Чечня. Там трябва опитен човек. Вярно, сега е голям началник в милицията.
— Е, ако е само за това, щях да помоля лично Слава. Пък и той има качествени оперативници. Но ти си прав за друго: както и преди, отношенията ни с военната прокуратура са повече от хладни, нищо че формално са на подчинение на нашия главен прокурор. Пак ще се наложи да действам чрез Меркулов, иначе кой ще ти даде информация! Военните ще мълчат като партизани, ако има нещо.
— Все пак не преживявай, Саша, може да се размине.
19.