— Какво искаше човекът от мъжа ви?
— Уточняваше някакви суми по прехвърляне и осребряване на пари. Не обърнах внимание.
— А на какъв повече приличаше? На грузинец, азербайджанец, арменец? Или, да речем, на чеченец?
— Знаете ли, бегло го видях, сега дори не мога да си спомня лицето. Среден на ръст, тъмнокос. По-скоро чеченец. Лицето беше остро такова. Впрочем кавказците ми се струват с еднакви лица.
— Това далеч не е така — Турецки се усмихна. — Лицата им са различни. Какво ви каза мъжът ви, след като този… да кажем чеченец, си замина?
— Беше много недоволен. Нещо си мърмореше под носа, но не ми е обяснявал нищо.
— Ако обичате, да ми кажете, Наталия Максимовна, не се ли страхувате да оставате тук сама?
— Страхувам се. Но от банката ми обещаха да изпратят вечерта охрана.
— Това е добре. Искам да ви помоля да ми съобщите, ако има нещо съмнително — позвънявания, следене, някакви подозрителни хора. Ето ви визитната ми картичка. Много ще съм ви признателен и ще се радвам. Сега вижте дали съм записал правилно отговорите и се подпишете на всяка страница.
— Всичко е точно — кимна жената. — А аз се изплаших. За Андрей, естествено. Какво искат всички от него?
— Наталия Максимовна, ясно е като бял ден какво са искали. Пари и само пари, това интересува сега всички. Трябва да знам кои са, защо така нагло действат? Това е особено важно, за да се предвиди следващата им стъпка. Не е изключено да не действа един човек, а цяла престъпна група. И нашата задача е да ги открием и изобличим.
— За съжаление само с Андрей можете да говорите за нещо по-конкретно. Аз винаги съм стояла настрани от работата му. Сега съжалявам…
— Виждам, че вече бързате. Последната ми молба към вас: предупредете ме веднага щом мъжът ви се почувства малко по-добре и може да говори. Много е важно. Колкото по-рано получим някаква информация за престъпниците, толкова по-бързо ще можем да ги хванем.
— Всичко разбрах, благодаря ви за съчувствието и вниманието.
Турецки се сбогува, но почувства, че не му се тръгва.
„Геранин има прекрасен вкус, щом е могъл да си избере такава жена — помисли със завист той. — Красива, умна, но не се старае да го подчертае, а отстъпва пред мъжа си и приема неговото първенство във всичко. Чисто славянска женска черта, на Запад като че ли вече е унищожена. Там жените се възпитават по друг начин. Те са уверени в себе си, в своята ценност и неповторимост, затова изискват много от спътника си в живота, а и сами се стараят да направят кариера. Сигурно не е лошо. Но, разбира се, на мъжете повече им допадат славянките, способни да търпят и да прощават.“
Главният военен прокурор Юдин съобщи на Меркулов, че преди близо месец в един от военните складове в Ставропол е бил откраднат пластичен експлозив. Бандитското нападение станало през нощта, до склада са били убити двамата пазачи. Делото е спряно, понеже престъпниците още не са установени.
Предположението на Мойсеев и Турецки, че от военния склад експлозивът може да е попаднал в ръцете на цивилни лица, можеше да се потвърди, ако престъплението бъдеше разкрито и престъпниците установени. Но Меркулов беше благодарен на своя познат и за тези сведения. Той извика Турецки в кабинета си.
— Гледай, Саня, какво се получава. Господата Хикс открадват експлозива, използват го господата Игрек, а може би някои Зет взривяват банкера. Уравнение с много неизвестни. Главното, няма доказателства, че експлозивът е взет от ставрополския склад. Ако е от друг?
— Ще се наложи да се отиде в Ставропол и на място да се види, така поне едното неизвестно ще се изясни, тогава ще е по-лесно да се справим с останалите.
— Саня, никога не съм се съмнявал в твоите математически способности, но няма да те пусна в Ставропол, нужен си ми тук — Константин Дмитриевич беше категоричен.
— Не мога да се разкъсам на две!
— И не е нужно. Ще изпратим… да речем, Олег Величко.
— Не, не бива него. Той е способно момче, но не му достига опит. И военните, а те до един са пройдохи, имам предвид нашите тилови служби, няма да се отпуснат пред него. Тук е необходим моят опит в общуването с такива типове — скромно отбеляза Турецки. — Между другото, вече разговарях на тази тема със Семьон. Знаеш ли кого ми препоръча? Слава Грязнов… Стига да имаме възможност да го пратим там. Нали не е наш подчинен. Има си достатъчно началници, пък и е зает до гуша. Иначе му се кланям дълбоко, че непрекъснато помага и тича като редови оперативник.