— Вячеслав — добра идея — съгласи се Меркулов след кратък размисъл. — Нали всички заедно бяхме там4. Когато арестувахме онзи американски шпионин! Вячеслав има контакти там. А пък аз ще му измисля причина за командировката. И ще се разбера с шефа му. Самият Вячеслав ще се съгласи ли? Защото прекалено много решаваме вместо него!
— Още не съм говорил с него. По-добре му се обади ти, аз бездруго го експлоатирам до спукване.
— Разбрахме се, аз ще поговоря с Грязнов, след това той сам ще вземе решение — заключи Меркулов.
— Добре, Костя, благодаря ти за помощта. А сега, за довиждане, едно съмнение. Забелязах, че откакто се заех с делото за банка „Ресурс“, всичко ми върви наопаки. Щом поканя някого на разпит, веднага ще го отстранят — отравят го или го гръмват. Сякаш изтича информация…
— Готов съм да споделя безпокойството ти, но засега няма основания да подозираме нашите сътрудници. Може би престъпниците бързат да поделят плячката и затова отстраняват излишните съучастници. Мрежата, която си докоснал, е разперена прекалено нашироко и е оплела стотици, ако не хиляди хора…
20.
Грязнов дори се зарадва, когато разбра, че има възможност да отиде в командировка в Ставропол. Някога честичко му се налагаше да ходи и в Грозни, и в Краснодар, а е обикалял и Ставрополския край. Искаше пак да види познатите места. А и войната вече свърши, хората се стараят, но все не могат да намерят мир в дома си. Освен това, често казано — заседя се в креслото на началник на МУР, искаше да излезе на чист въздух и да потърси нови впечатления. И с помощта на Костя си измисли командировка, а началството над него не възрази, пусна го за една седмица.
Той разбираше същността на своята съвсем конкретна задача: повече обаяние и душевна широта, което трябва да му помогне да научи колкото е възможно повече за пластичния експлозив, откраднат от ставрополския военен склад. Както пишеше в командировъчното, военната прокуратура също разчита активно на помощта му за разследването на съвсем изоставеното дело за кражба и убийство на охраната.
Грязнов не можеше да понася самолетите, затова пое ударна доза коняк заедно с изпращача си Турецки и безметежно проспа целия по-нататъшен път до Ставропол. А там, на летището, го посрещна кола. Майор Овражников, началникът на следствения отдел, се стараеше да се хареса на високия московски гост, беше усмихнат и вежлив, отговаряше с желание на всякакви въпроси.
— Как е криминалната обстановка тук, Виктор Онисимович?
— Имаме от всичко. Като се започне с извращенията в казармата, от дезертьорство до откачените, разстреляли собствените си колеги. Имаме и наркотици, и самоубийства, и какво ли не! Мисля, че в Москва сте прекрасно осведомени. Сам разбирате, последствия от чеченската война.
— В столицата сме затънали в проблемите си, но работата е там, че често престъпленията се забъркват в провинцията, а разрешаването става в центъра. Затова съм дошъл при вас.
— Осведомен съм за целта на пристигането ви. Не се съмнявайте, ще ви съдействаме според силите си. Може да сме различни ведомства, обаче целите ни са общи. И нямаме какво да крием от вас — Овражников радушно убеждаваше Грязнов, но гостът все пак чувстваше, че към него се отнасят с известно недоверие.
Разбираемо е: кой провинциален следовател или оперативен работник не мечтае да се отличи в голямо дело в провинцията, а след това да кацне някъде в Москва или в Питер на хубава длъжност? Но рядко някой успяваше да направи такъв вираж, повечето потъват в провинцията, живеят си тихо сивия живот и си отиват от този свят незабелязани и никому неизвестни хора със съжалението, че не са живели както трябва, не са се занимавали с каквото трябва.
— Ще ви запозная с моите подчинени, ще ви изберем помощник в работата.
Грязнов се усмихваше, кимаше в знак на съгласие, чувстваше, че Овражников говори това преди всичко на себе си, сякаш сам се убеждава да сътрудничи на началника на Московската криминална милиция — ами ако по някакъв благотворен начин това се отрази добре и на неговата майорска съдба и му донесе неочаквана печалба — като от лотарията.
Московският гост се оглеждаше наоколо, любопитно се взираше в гористата местност, наблюдаваше полета на орел, реещ се над долината, и неочаквано за себе си изрече афоризъм: