— Гледайте, Виктор Онисимович, нали орлите никога не летят на ята. Живеят самотно и гордо като царете.
— В обществото не е възможен такъв феномен. Президентът се обгражда с хора, разни претенденти си правят партии, престъпниците се събират на глутници. В човешкото общество стадното начало доминира над влечението към самотата. Сам човек лесно може да бъде оклеветен, смачкан, унищожен.
— Съгласен съм с вас, но има неща, които се правят единствено в самота. Творците — великите писатели, художниците, музикантите, скулпторите — са обречени на самота. Разбира се, някои достигат до шумната слава благодарение на скандал или идиотски постъпки, но ми се струва, че подобна известност умира заедно с притежателя си.
— Ние сме малки хора и тук, в провинцията, не се замисляме над подобни въпроси.
Те стигнаха до триетажното здание на военната прокуратура на Ставрополския гарнизон. Майор Овражников покани московския гост да се качи в кабинета му, нареди на секретарката да почерпи Грязнов с кафе или чай, каквото той пожелае. Преди да започнат работа, трябваше да си отдъхнат и да се настроят на трудова вълна.
Смуглата тъмноока Людмила донесе на началника и на госта чаши с димящо кафе, сложи на масата чинийки с бисквити и сандвичи. Явно Овражников се беше готвил за срещата. Сега е най-подходящият момент за разговор — делови, но непринуден и приятелски.
— От Москва ми се обадиха заместник главният прокурор Константин Дмитриевич Меркулов и нашият главен военен прокурор, предупредиха за идването ви, наистина за целта споменаха бегло, казаха, че ще изложите всичко на място — произнесе с усмивка Овражников.
— Преди няколко дни в Москва беше взривена колата на директора на много солидна банка. За взривното устройство е използван пластичен експлозив, който се слагаше на танковете по време на военната кампания в Чечня. Това взривно вещество се използва само в армията — започна Грязнов и с наслада отпи от ароматната ободрителна напитка.
— Разбирам. Свързано ли е с неотдавнашната кражба от военния склад?
— Да. Може би експлозивът е бил откраднат от тукашния склад. Разработваме такава версия. Но не е изключено и издирванията да се окажат погрешни.
— В нашата работа понякога влакънцето под нокътя преобръща следствието в друга посока, а сега пластичен експлозив! Макар че тук, в горещия юг, се случват най-неочаквани и непредсказуеми работи. Вижте само, при нас всички се стремят да се сдобият с оръжие: осетинци, ингушети, дагестанци, чеченци. Дори и казаците искат оръжие! Това се превръща в болест! На хората им се струва, че щом са въоръжени, значи са способни да се защитят. Според мен това мнение е погрешно, понеже от двама въоръжени побеждава по-бързият и по-точният в стрелбата. Тоест има ли оръжие, непременно ще започне и стрелба.
— Весело си живеете вие тук — заключи Грязнов, — но аз така или иначе трябва да разбера кой конкретно е откраднал експлозива и къде го е сложил. При вас поне поизясни ли се нещо в това отношение? Или разследването закъса?
— За съжаление, по-скоро второто. Сега ще извикам следователя, който се занимава с делото, и той ще ви обясни.
Овражников се обади по телефона и след няколко минути в кабинета влезе един капитан. Среден на ръст, с черна като смола коса, високи плешивини от двете страни на челото и едър, истински кавказки нос.
— Рустам Такоев? — зарадвано се учуди Грязнов, когато видя отдавнашния си познат от Грозни, стана и се запъти към него с протегната ръка.
— Вячеслав! — възкликна той с гърлен глас. — Радвам се да те видя! Какво те води насам?
— По служба. Да си призная, не очаквах да те срещна тук. Мислех, че вече си генерал в Грозни.
— Къде ти! Нали бях на страната на федералите, макар чеченците да са родни хора за мен. Но в тия неща всичко зависи от убежденията. Главното е да вярваш, че си прав, тогава няма да те измъчват угризения на съвестта.
— Радвам се, че се познавате — намеси се Овражников.
— Мисля, че няма да ви е трудно да намерите общ език. Рустам, полковник Грязнов се интересува от кражбата във военния склад и как върви следствието по това дело. Ти се занимаваш с делото, най-навътре си. Въведи госта в нещата.
— Заповядай в моя кабинет, ще те запозная с всички материали.
— Съветвам ви да отидете във ведомствения хотел на химическия завод — предложи Овражников. — Там е много уютно, някога предприятието процъфтяваше. Но ако не ви харесва, тогава можем да ви преместим във всеки друг хотел в града.