Телефонът зазвъня. Меркулов се интересуваше вече какво планира по разследването на убийството на Арбузов.
— Никакви свидетели. Съседите нищо не са видели и чули. Затова ще се наложи да търсим в материалите кого е настъпил по опашката. Може би така с времето ще изясним нещо — отговори сдържано Турецки.
— Саша, да не намекваш, че може да стане поредното „висящо“ дело?
— Арбузов е мъртъв, а убийците му живи, значи ще ги търсим.
— А по-конкретно какво възнамеряваш да предприемеш? Откъде ще започнеш?
— Искам да поговоря с госпожа Бережкова. Да издиря ръководителите на подставените фирми. Разбирам, че документите са фалшиви, но нали зад тях стоят и реални хора.
— Добре. Имам за теб една приятна новина. Ликвидационната комисия е открила нов имот на банка „Ресурс“ в Митино на Ломоносовски проспект, това са доста богати офисни помещения, оформени на подставени лица.
— Благодаря ти, Костя.
— Но това не е всичко. В апартаменти на „Ресурс“ на „Серпуховска“ и „Пречистенка“ живеят твърде влиятелни персони. Отбий се, като ти остане време, и вземи списъка. Мисля, че скоро ще имаш нужда от него.
— Непременно ще се отбия. Само да обсъдим тук с Грязнов плана за разследването и следствено-оперативните мероприятия по делото.
— Дерзайте, младежи! — засмя се Меркулов и затвори.
Турецки премести телефона на края на бюрото, прелисти машинално няколко страници от делото и заби поглед в принтирания списък. Зашари бързо с поглед и изрече удовлетворено:
— А така, хитрата сврака с двата крака!
— Какво откри? — Грязнов също се наведе над листа.
— Списък на сътрудничилите с „Ресурс“ фирми. Слушай, Слава, ето една отделна задача за теб, предай го в РУОП1 и помоли колегите си там да проследят дали по това списъче не е имало някакви криминални дела, свързани с въпросните фирми? Само че за предпочитане е да стане бързо!
— Иска ли питане? Дай го.
— Но има една тънкост. Повечето от фирмите са просъществували само броени дни. Възникнали, превъртели парите и изчезнали. Затова не е лошо да имаме сведения за ръководителите, главните счетоводители и например за охраната, разрешителните за носене на оръжие…
— Разбрах, Саня, а по отношение на твоите менте документи няма да е лошо да посетиш Мойсеев. Нали знаеш, той моментално надушва фалшивите…
— Ще видим. Но първо трябва да намеря хората, които са сътрудничили на банката. Освен това искам да науча колкото се може повече за Алла Бережкова. За нейните приятели и приятелки, а не само за служителите на банката.
Грязнов се усмихна и махна ръка на сбогуване. Когато излезе, Турецки отново потъна в четене.
Колко дела трябваше да разкрие през петнадесетината години следователска работа! И нито едно от тях не се повтори, всяко си имаше своите особености. Новото време донесе нови престъпления: сега в криминалния възел се заплитаха десетки фирми, станали волни или неволни съучастници, въртяха се огромни пари, държавни предприятия се преплитаха и срастваха с престъпни групировки. Надигаше се огромен престъпен океан, който заливаше Русия като палуба на прогнил кораб, готов да потъне в хаоса на икономическата криза.
Докато прелистваше документите на банката, Турецки намери старо авизо с печата на фирма от Грозни. Той смаяно вдигна вежди и извади документа настрана. На авизото пишеше 1994 година — по това време в Грозни с пълна сила бушуваха бойни действия.
„Странно — помисли си Турецки, — какви фирми може да е имало там, какви пари? Абсурд! Сега ще се наложи да направим и съдебносчетоводна експертиза. Ама работа! Господи, колко още боклук ще трябва да разровя?“
Той затисна с ръка една прозявка и пак се зачете, като обръщаше особено внимание на подписите под документите и си записваше имената на материално отговорните лица.
3.
Грязнов звънна по обед.
— Успяхме да ти намерил това-онова в нашето Управление по борба с икономическата престъпност и в РУОП — радостно съобщи той. — Запиши си.
— Слушам те внимателно. — Саша се приготви. Грязнов продиктува списък на хора, имали контакти с банка „Ресурс“.
Турецки проследи с поглед записаните имена, някои му бяха познати. Сред тях бяха бившият прессекретар на президента, няколко депутати от Държавната дума, едри бизнесмени.
— Добре, и какво по-нататък? — поинтересува се Турецки.