— Сега тези лица активно се занимават с предприемаческа дейност, често регистрират собствени фирми.
— Така, а кой държи рекорда?
— Депутатът от Думата Дмитрий Долгальов за три години е открил осем фирми. Той се занимава с най-различни неща: нефт, тръби, спирт, производство на тухли, с една дума — с всичко, от което може да се краде.
Турецки надникна в своя списък и много скоро сред имената, извадени от банковите документи, с удоволствие откри Долгальов на едно от първите места.
— Браво! — похвали той Грязнов. — Какво друго можеш да ми кажеш за този депутат?
— Сега ръководи фирма „Спектър“. Възраст — трийсет и две години, средно образование. Служил на границата. Избран за депутат от Коломенски избирателен район. В Думата е член на фракцията на ЛДПР1. Роден в Краснодарска област…
— Слава, има някаква мистика. Точно този човек си отделих сред множеството фамилии. Дали да не започнем от него?
— Има депутатски имунитет — парира Грязнов.
— Прав си. Тогава ще направим следното. Ще напишем заповед за главния счетоводител на фирмата му. Ще намеря за какво да си поприказвам с него.
— За целта най-напред проучи как се казва главният счетоводител и какво представлява.
— Разбира се, че ще проуча. За какво са телефоните. Слушай, как успя да изровиш толкова бързо всички сведения?
— Всеки си има канали — отвърна лаконично Грязнов.
— Добре де, полковник! Продължавай в същия дух и родината няма да те забрави. А аз ще ти благодаря.
Турецки взе отделеното преди малко авизо, погледна сумата: четири милиарда рубли, които се прехвърлят от сметката на фирма „Саид“ в Грозсоцбанка в Грозни по сметката на московската фирма „Ади“. Същото име беше записано срещу Долгальов.
Александър вдигна телефона, избра номера на бившия си колега, есперт-криминалист, а сега самотен пенсионер Семьон Мойсеев. След няколкото продължителни сигнала най-накрая се чу познатият пресипнал глас.
— Семьон Семьонич, здравей! Турецки те безпокои.
— Радвам се да те чуя, Саша! Съвсем забрави стареца. Не се отбиваш.
— Работа… Това не е живот, а въртележка! Още не започнал понеделник, и вече дошъл петък.
— Разбирам, но въпреки това…
— Семьон Семьонич, тъкмо искам да ти дойда на гости, да се посъветвам нещо с теб.
— Идвай, ще ми бъде приятно.
— А може ли още сега?
— Естествено.
— Тръгвам.
Мойсеев посрещна Турецки с отворени обятия, усмихваше се, святкайки с жълтия метал на зъбите, радушно го покани да влезе в стаята, опушена и разхвърляна като ергенско жилище. На малката масичка, по библиотеката имаше метални дреболии, ключове, патрони от врати, инструменти, които по всяко време можеха да дотрябват на домакина.
Турецки се съблече и влезе в стаята, сложи на масата бутилката водка, която успя да купи по път.
— Саша, защо си се охарчил? И аз мога да извадя.
— Добре де, Семьон Семьонич, да не спорим, а да ликвидираме по малко това, което е на масата, и да поговорим за работа.
— Ти сядай, аз ще намеря нещо за мезе.
След минута Мойсеев сложи на масата бурканче с мариновани гъби, нарязан салам и кашкавал, хляб и краставици.
— Семьонич, не се притеснявай, стига толкова.
Турецки напълни чашите с водка и попита:
— Ти ли бра гъбите?
— Е, че кой друг! Аз съм свободен човек. Животът е странно нещо. Изтича минута по минута, не забелязваш кога е свършил, сещаш се, ама вече е станало късно. И си мислиш, дали посветих този чудесен божи дар за каквото трябваше?
— Това вече е философия.
— Не, Саша, това е великата тайна. Защо на едного са отредени сто години, а друг не може да стигне и до пенсия? Дали не живее както трябва, не яде и не пие каквото трябва? Трябва да се издаде книга за правилата за дълъг живот!
— Хайде, Семьон Семьонич, за твоя дълъг живот!
— И за теб!
Изпиха чашите, намръщиха се, започнаха апетитно да похапват от мезетата, но Мойсеев нямаше търпение, искаше по-скоро да разбере как вървят работите в прокуратурата.
— Саша, какво става при вас?
— Караме някак си.
— Говори се, че един следовател се самоубил, а?
— Колко бързо се разпространяват новините из Москва! — учуди се Турецки.
— Журналистите не дремят.
— Един от младите, Арбузов. От градска прокуратура. Всичко е представено като самоубийство, а на мен ми предстои да разбера как всъщност е станало.