— Александър Борисович, исках да ви помоля за една услуга. Знаете ли, всички сме в ръцете на Бога, както се казва, перспективата и за двама ни е немощната старост и разни други неприятности.
— Извинете, не разбирам за какво говорите — не скри Турецки.
— Александър Борисович, нетърпелив сте като младеж. — Казански се усмихна. — Сега ще ви обясня. Възложено ви е дело, свързано с банка „Ресурс“. Както е известно, всички имоти на банката са под запор. А въпросът е много деликатен, понеже в някои апартаменти, продадени от банката, вече живеят уважавани и твърде известни хора, които имат голям дял в съзиданието на родината, така да се каже. Позвъни ми о.з. генерал-полковникът от милицията Йосиф Степанович Василиев и много настоятелно ме помоли да оставим жилището му на мира. Той е купил апартамента със собствените си спестявания, сам разбирате, че това е един изключително честен човек, колко му остава?
— Странно разговаряте с мен! — Турецки се възмути — А дали не заради такива изключително честни хора като генерал Василиев фалиралата банка работи година и половина и наляво и надясно раздава кредити на фиктивни фирми? В резултат на което трилиони рубли на вложителите изчезват безследно! Между другото, следователят Арбузов…
— Александър Борисович — прекъсна го Казански, — делото на този Арбузов вероятно ще бъде прекратено. Все пак това е самоубийство. Кой знае какво е ставало в душата на младия следовател, решил да си разчисти сметките с живота?
— И откъде сте толкова сигурен? Нормален, здрав човек, работел отлично, имал семейство. Прекалено много задължения, за да седне да се самоубива. Ами ако това е само имитация на самоубийство? Ние едва започваме следствието, още не са проведени експертизите, още не са разпитани свидетелите. Чака ни сума работа, а вие разсъждавате за възможното прекратяване, така да се каже, на още неразследваното дело? Защо?
— Няма нужда да се горещите — възпря го меко Казански. — Вие сте опитен следовател, това е ваша работа, никога не съм я поставял под съмнение, наясно съм с професионализма ви и знам, че ще се справите с всяка задача. Просто исках да напомня, че освен търсенето на истината никак няма да е зле да помислите за старците-ветерани, на практика отдали на обществото ни целия си живот.
— Разбрах ви. Грижата си е грижа, но делото, за което говорим сега с вас, трябва да стигне до съда. И в неговите прерогативи вече е да излезе с окончателно решение. А Комитетът по общинските жилища в Москва е изпълнил преките си задължения — отвърна спокойно Турецки и напусна кабинета.
Телефонът в кабинета му звънеше до спукване.
— Господи, къде ходиш? — викаше Грязнов.
— Какво има? Пожар? Да не горим?
— Откъде знаеш? — Грязнов се слиса.
— Все още нищо не знам.
— Слизай, ще мина да те взема.
— Може ли да се облека? — пошегува се Турецки.
— Добре де, само по-бързо. Ясно ли е? Чакам долу!
Турецки се метна в колата на Грязнов и попита нетърпеливо:
— Сега ще ми обясниш ли нещо?
— Гори офисът на банка „Ресурс“ на улица „Арменска“.
— Откога?
— Към четирийсет минути. Докладва главният дежурен.
— Прикриват следи, така ли? — попита замислено Турецки.
— Толкова ли си спокоен?
— А какво ми остава? Нали не мога да поливам с вода. Изглежда, там всичко е изгоряло. Безрадостна перспектива — сега ще се наложи да търсим подпалвачите. Макар че на пожарникарите нищо не им пречи да стоварят цялата вина на неизправните кабели.
„Арменска“ беше задръстена от зяпачи и случайни минувачи, привлечени от необикновеното зрелище. Работеха три пожарни бригади.
Турецки и Грязнов отидоха при офицера пожарникар, който командваше тук, представиха се и попитаха за причината на пожара.
— Трудно е да се каже — отвърна офицерът. — За нас сега главното е да се овладее огънят, а после ще мислим за причините. Мога само да ви кажа, че огънят е избухнал вътре в помещението. Зданието е било запечатано, никой не е имал достъп до него, но се е подпалило доста обширно пространство, нали виждате: целият втори етаж и лявото крило на първия са в пламъци.
— Виждаш ли, а аз какво ти казвах? — Турецки повдигна рамене. — След като из сградата повилнее огънят, а после и огнеборците, ние няма какво да правим тук. Нека с това се заемат пожарникарите и момчетата от следствения комитет на МВР.