На екрана се появиха някакви красавици, кълчеха съблазнително бедра, въртяха се, усмихваха се, извиваха се като змии, мърдаха устни в такт с музиката.
— Прелюдията беше такава — обясняваше Пихтин. — Гостите пристигаха в бара на клуба, черпеха се, показваха им момичетата. След това втасалият тръгваше към сауната с интензивен масаж. — Пихтин се изкиска. — Нали разбирате за какво говоря?
— Представяме си — отбеляза мрачно Турецки. — Не сте първият, не сте последният.
— В сауната имаше нежно женско обкръжение, помагаха на госта да се съблече, да се изкъпе, да се напари. Сами ще видите.
— Лицата не са много ясни — отбеляза Грязнов със съжаление.
— Сега има още много случайни хора, най-интересното ще дойде, когато наближи сауната. Вижте, влезе Козлов, до него е Долгальов.
— Толкова ли са били близки Козлов и Долгальов? — попита Турецки.
— Да, по едно време към банката беше създадена структура, наречена „Ади“. Мисля, че там наляха доста пари. Начело на тази пиявица стоеше Долгальов. После фирмата се разпадна.
— Саша, трябва спешно да се направят снимки на Козлов — предупреди Грязнов.
— Ще направим. Ще покажеш и портрета на Долгальов. Правилно ли те разбрах? — каза Турецки, като имаше предвид агента на Грязнов.
— Точно така — кимна Вячеслав.
— Вижте, пристигна самият господин генерал. Той беше надежден „чадър“ на митницата — каза Пихтин, сочейки висок оплешивял човек със сив костюм.
— Та това е?… — смая се Турецки.
— Ами да, Василиев от МВР. За заслугите си генералът получи от банка „Ресурс“ разкошен апартамент. И то фактически безплатно, цената по-скоро е символична. Само да бяхте видели апартаментите! Блясък! В банята е толкова красиво, че можеш цял ден да стоиш там и да не поискаш да излезеш. И всичко в една тоналност. Впечатлява, нали? Много хора получиха апартаменти от банката: депутатите Бартенев и Сорокин, прессекретарят на президента Шорин, за когото споменах одеве. Впрочем не мога да си спомня всичките. Аз бях момче за всичко. Но някои неща говореха и пред мен.
На подиума се мяркаха лица, ръце, прибори, крака на момичета. Грязнов и Турецки се стараеха да засекат познати в целия този вертеп.
— Ето, вижте, станаха, не са много, десетина души, сега ще отидат в сауната — каза весело Пихтин, сякаш отново преживяваше миналото. — Тук записът свършва. По-нататък съм монтирал парче от друга касета.
— И колко често се организираха при вас такива посещения на банята? — попита Турецки.
— Всеки петък можеше да се отмаря от трудовата седмица, плюс всеки празник — тогава почивката е най-свято нещо. Можеше да се организира купон в банята по случай рождения ден на шефа или в чест на важен гост. В неделен ден обикновено отиваха на нечия вила извън града, играеха на чист въздух, малко пийваха и хапваха. С една дума, стараеха се да живеят разумно — отговори Пихтин и в гласа му прозвуча носталгия, която неумело криеше, но тя избиваше и в изражението, и в тона му.
— Сауната, сауната… — произнесе Грязнов, наблюдавайки как полуголите момичета посрещат гостите, увиват се около телата им, помагат им да се разсъблекат.
В движенията на тези жрици имаше толкова изящество и красота, сякаш свещенодействаха, докато разкопчаваха сака, ризи и панталони. Движенията им бяха бавни и плавни, направо сексуална лирика.
— Ето го пак Козлов — каза Пихтин. — А с него е Кирочка, имаше една такава мацка, можеше да съблазни всеки мъж. Зодия риби, изплъзва ти се, сякаш е тук и я няма. Винаги съм й се любувал.
— По време на процеса също ли присъствахте? — попита усмихнато Грязнов.
— Не. Моята работа беше да проверя колко е прясна рибата и женските тела и да си ходя. След това да прибера материала. Познавах всичките момичета, постоянно им звънях, за да ги поканя на поредната вечер. Например Кирочка я държах специално за Козлов.
— Ами имената на госпожиците измислени ли бяха или истински? — поинтересува се Грязнов.
— Мисля, че измислени. Ето тази девица, която се увива около Василиев, се казва Йоланта, онази, която се сваля на Долгальов — е Ади. Той и фирмата нарече в нейна чест. Нали е хубава? — Пихтин погледна възхитено към екрана.
— Мирослав Шайбаков! Гледай, и той ли е тук? — изрече учудено Турецки.
— Той е идвал само три пъти, Козлов го беше поканил за нещо — обясни Пихтин.