Турецки разбираше, че явно връзката между Шайбаков и Козлов не е случайна. Трябваше да разпита още веднъж Мирослав за наркотичната зависимост на банкерите. Едва ли са решили сами да сложат край на живота си. По-скоро са им помогнали.
— Ето, сега започва оргията! — възкликна Грязнов. — Гасете лампата, не е прилично да се гледа такова нещо. Каква порнография само! Ама че пръчове!…
На екрана се съвкупяваха две двойки, легнали глава до глава на диваните за масаж.
— А точно тези са депутатите от Държавната дума Бартенев и Сорокин — побърза да разтълкува Пихтин. — Много игриви и темпераментни мъже, по правило не стигаха до сауната, свършваха си сексуалните нужди направо в съблекалнята. Млади и горещи. Възрастните предпочитаха бавно, капка по капка да вкусят сладостта на цялата процедура отначало докрай. Ето, виждате ли, мярка се задникът на Василиев, отива да се напари, а на врата му е увиснала една девица. Любвеобилен чичко! Долгальов също рядко стигаше до сауната. Лаком — като ще лапа, да е до разпасване на пояса, като ще пие — докато започне да повръща. Изтормозваше Ади през нощта. Винаги съм й съчувствал, горкото момиче…
— Доколко трябва да си оскотял, че да се чукаш пред очите на цялата компания? — възмути се Грязнов.
— Те обичаха да се перчат, да се покажат — вижте ме какъв съм. Там имаше и специални кабини за любов, но наистина никой не се притесняваше, понеже чувстваха, че светът съществува за тях, а не обратното.
— Ами на Акчурин за какво му бяха нужни Сорокин и Бартенев?
— Те се занимаваха с бизнеса, вземаха кредити, правеха нещо за банкера, с една дума, осъществяваха нужните връзки с правителствените чиновници.
— Къде са сега тези депутати? — уточни Турецки.
— За Сорокин не знам, а за Бартенев чух, че бил в Англия. Някаква парламентарна делегация. Но мисля, че е заминал при Козлов, криейки се зад депутатската дейност. Ще ви кажа, че това не са стандартни хора. Умеят да се оправят.
И аз имах по едно време пари, но единственото, което можах да направя, беше да си построя вила. А те си купуваха заводи, магазини, вземаха огромни кредити, влагаха пари в ценни книжа. Признавам: аз не съм способен за такива работи. Всеки дълг ме притеснява и стиска за гърлото. А те живеят леко и хазартно. Това също е своеобразен талант. И, разбира се, безогледна способност за всякакви афери. Мозъците им непрекъснато работят в тази посока.
— Виталий Валериановия, да не им завиждате? — усмихна се Грязнов.
— Че защо не? Всеки мечтае да живее като тях. Аз не съумях да се развъртя, да събера капитал и да осигуря бъдещето на семейството си. А те винаги знаят какво искат.
— Добре, с касетата всичко е ясно. Какво друго имате за Савелиев? — попита Турецки.
— То е едно и също: оргии в банята. В различни варианти. Готвих този компромат за Савелиев, защото просто е изгодно да се продаде лично на него, това е всичко.
— Казахте, че имате вила ли? А защо не скрихте там касетите си?
— Ами помислете: за моята вила всеки може да научи. И край с мен. А на вилата на Козлов мога да крия каквото си искам и колкото си искам. До завръщането на собственика, разбира се.
— Да, звучи логично. Какво ще кажете да се преселите временно със семейството си там и да поживеете известно време под наша охрана, докато не разберем кой ви е пратил ония юнаци?
— Ами работата ми?
— Ще се наложи да си вземете неплатен отпуск.
— Но нали синът ми трябва да ходи на училище…
— Ще пропусне малко. Вие ще се позанимавате с него — предложи Турецки. — Сега да поговорим за самия клуб.
— Клуб „Парадайз“ е на улица „Тверска“ — поясни делнично Пихтин.
— Това вече е известно. Кой е собственикът?
— Банкерът Геранин. Сега не знам кой командва парада. Не е изключено да са назначили нов управител, но именно Геранин започна да въвежда този вид обслужване. Изглежда, бяха приятели с Акчурин. Поне така ми се е струвало.
— Знаете ли какво стана наскоро с Геранин?
— Имало опит за покушение. Чух. Но май не са го убили.
— Как мислите, каква е причината за покушението? Не може ли да е свързана с вашата баня? С клуба? Или все пак някой ваш компромат е „изтекъл“? Някой се е разтревожил и е решил да премахне собственика на заведението, без да знае, че той няма никакво отношение към вашите записи. Или все пак има?
— Ако Акчурин не му е казал лично, едва ли. А и техниката е демонтирана отдавна. Няма защо да го набеждавам. Самият аз искам да помогна на следствието, за да не отида в дранголника. Е, може и да греша за нещо, но като цяло се старах да бъда честен и искрен с вас. Можете да ми вярвате.