— Добре. Мисля, че за днес е достатъчно — обобщи Турецки. — Слава, ако имаш въпроси, поговори с Виталий Валерианович, а аз ще отида при Меркулов да взема разрешение за охрана на свидетеля, която мисля, че трябва да се възложи на твоите оперативници. Нали не възразяваш?
Грязнов мълчаливо сви рамене и пусна следващата видеокасета.
Турецки излезе. Пихтин седеше тихо на стола си, боейки се да наруши мълчанието.
32.
В следствения арест Шайбаков се измъчваше от безпокойство. Сякаш го бяха забравили, не го викаха на разпити, не го безпокояха за нищо и той реши, че делото отива към края си. И се молеше това да стане по-скоро. В килията беше тясно и душно, много хора кашляха подозрително. Мирослав ги избягваше от страх да не се зарази с туберкулоза.
А когато неочаквано го извикаха на разпит, арестуваният се разтревожи. Нима в делото му са открити нови детайли? Това може да се отрази отрицателно на съдбата му.
Той не смяташе, че е извършил опасно престъпление. Хората си избират наркотиците по собствена воля, това е своеобразно удоволствие. И е дреболия, че тайно сипваше первитин на купонджийките, а те го обичаха с лудешка страст заради това. По негово убеждение жените съществуват, за да развличат мъжете. Престъпление е от тяхна страна, ако избират, подбират и отказват. Какво ли не става в живота на човека? Не е достатъчно висок, рано оплешивял, побелял и те веднага си извръщат главата! Дай им нещо младо, красиво и богато. Откъде за всички? А като изпие первитина, обича първия, който й се изпречи на пътя. Понякога на Шайбаков му се струваше, че е открил еликсира на щастието и всеобщата любов. Смущаваше го само, че някои от жените временно изгубваха разсъдъка си заради предозиране. Но това си бяха само странични явления от експеримента — нямаше зъл умисъл.
Заведоха Мирослав в следствената сграда. В кабинета за провеждане на разпити, където вече го очакваше познатият следовател от Главна прокуратура Турецки. Той го посрещна с любопитен и внимателен поглед.
— Сядайте, Мирослав. Имам няколко въпроса към вас. Ще ви моля да ми отговорите.
— Готов съм — кимна утвърдително Шайбаков.
— Пушите ли?
— Да.
Турецки извади пачка, сложи я на масата, предложи:
— Черпете се.
Шайбаков взе цигара, дръпна с удоволствие, пусна тънка струйка дим и погледна следователя с други, по-топли очи.
— Мирослав Демидович, кажете ми дали Владимир Козлов употребяваше наркотици?
— Не съм убеден, но мисля, че не. Но понякога вземаше от мен дози за познати и приятелки.
— А семейството на банкерите, имам предвид Акчурин и Бережкова, те прибягваха ли до вашите услуги?
— Не. Само сестрата на Бережкова, Марина Суркова, си е купувала няколко пъти кокаин. При това в малки дози. Казваше, че й помагало при главоболието. А последния път й дадох да опита первитин.
— Ще можете ли да си спомните колко пъти Козлов се е обръщал към вас за наркотици?
Шайбаков се замисли.
— За първи път ме потърси преди около две години, може да е минало малко повече. Тогава се занимавах основно с кокаин. Той взе една доза. После дълго не се е вясвал.
— Не го ли попитахте за какво му е кокаин?
— При нас не е прието да се пита. Даващ прахчето, вземаш парите, гуд бай. Разговорът приключва. Който много пита, си пати. С всички произтичащи от това последствия. Разбирате ли ме?
— Не си ли спомняте някакво по-забележително събитие, което да е станало приблизително по това време, за да можем малко по-точно да определим кога сте дали кокаина на Козлов.
Шайбаков замря и напрегна паметта си. Изведнъж нещо в очите му светна, той каза весело:
— Спомних си! Точно тогава умря Акчурин. Аз бях и на погребението, и на помена. Пищно погребение му направиха. На помена здравата се черпихме и се разотидохме с песни.
— Припомнете си по какъв начин успяхте да произведете первитин?
— Веднъж, мисля вече ви разказвах, Козлов ми донесе от Англия няколко списания, в едното прочетох интересни сведения за синтеза на това вещество. Отначало не бях уверен, че ще успея, но потръгна.
— Нима толкова добре знаете английски език, че сте в състояние свободно да четете специализирани списания?