Само след четири-пет минути ошашавените посетители започнаха да се надигат от пода, оглеждаха се тревожно, мърмореха и псуваха.
— Какви бяха тези типове? — попита безадресно Козлов. — Къде отведоха приятеля ми?
В същото време въпросите се рояха и в главата на Вития. Не можеше да разбере кой извика омоновците и защо не арестуваха Козлов, а спътника му? Трябва по-скоро да си обира крушите оттук, още повече че вече няма начин да не стане известно за появата на Козлов в Москва.
Вития полека тръгна към изхода, позвъни на Грязнов от първия уличен телефон, съобщи, че Козлов се намира в бара. Не каза нищо за приятеля му Бартенев, нека се оправят сами. Щом ченгетата не могат да си съгласуват работата, той не е виновен. Едните търсят Бартенев, другите дебнат Козлов. Пълен цирк, мамка му!
33.
Вестта, че Козлов е в Москва, пробуди ловеца у Грязнов. Той веднага извика на помощ своите оперативници и полетя към „Тверска“. Но в бара го очакваше разочарование. Барманът съобщи някак неохотно, че преди половин час Козлов е напуснал заведението.
Погледът на Вячеслав падна върху счупения телефон, обърна внимание на полупразната зала.
— Тук сякаш е минал Мамай с ордата си?
— Не Мамай, а ОМОН — злобно отсече барманът и му обърна гръб.
— ОМОН? — смая се Грязнов. — И какво правиха тук?
— Арестуваха Бартенев.
— Той пък кой е? — Грязнов се направи, че името не му говори нищо. Макар твърдо да знаеше за кого става дума и дори беше наблюдавал любовните му изпълнения на дивана до сауната.
— Ами депутат от Държавната дума… Около четирийсетте. Не знам как да ви го опиша — цедеше без желание барманът.
— А кой счупи телефона?
— Омоновецът. Строши го, нищо не обясни.
„Не е работа на омоновците да чупят телефони, най-вероятно го е направил човек, който се е страхувал да не телефонират в милицията. Макар че някои от посетителите сигурно са имали мобилни. Така са ги изплашили, че са забравили за телефончетата си. Значи тук са идвали бандити, представили се за ченгета — помисли Грязнов. — И сега ще се наложи да търсим тези нахалници, крито са отвлекли Бартенев. Май депутатът от Думата ще си изпати.“
— Кога стана това?
— Преди половин час — отговори барманът.
— Та за това време те спокойно може да са напуснали Москва!
— Точно така.
— А Козлов как се държеше?
— Като всички, легна на пода, после, когато омоновците си заминаха, постоя още малко и се измъкна тихичко. Нали ви казвам, преди половин час. Може и повече да има.
— Колко време стоя тук?
— Цялата вечер. По-рано той ни беше постоянен клиент. Тук всички го познават. Бурно посрещане, черпня. Ето там, в ъгъла — той посочи масата, край която нямаше жив човек.
След като изслуша бармана, Грязнов разочаровано разбра, че осведомителят е изхитрувал, позвънил му е прекалено късно. Ще се наложи да си поговорят с този платен агент.
Но сега най-много го тревожеше Козлов, който можеше да се скрие при всеки от приятелите си.
— С кого си замина? — попита Грязнов.
— Не знам, не забелязах — отвърна барманът. — След като омоновците проснаха всички на земята, сам разбирате, никой не се чувстваше по най-добрия начин. Настроението на всички се развали и се разпръснаха. Боя се, че през следващите дни ще имаме по-малко посетители. Сега ще се наложи да чакаме да се забрави произшествието.
Вячеслав излезе навън и каза на оперативниците си, че операцията се отменя. Сериозната екипировка на мнимите омоновци му подсказваше, че делото на банкерите и компанията около тях придобива нов аспект. Неслучайно са отвлекли Бартенев. И най-вероятно не с цел просто да го сплашат. Значи утре сутринта трябва да прочете внимателно сводката на произшествията. Не е изключено да… съвсем не е изключено…
Грязнов сякаш беше предчувствал. Сутринта позвъни на Турецки и му съобщи, че държи в ръцете си поредната сводка.
Край село Саръбиево, Луховицки район, е открит трупът на Бартенев. В него са намерени документи и пари, убийците не са докоснали нищо. На същото място се е търкалял подхвърленият от килърите пистолет ТТ.
— Къде е сега трупът? — попита Турецки.
— На „Пироговка“, в моргата на Медицинския университет.
— Има ли други подробности?
— Немного. На главата на жертвата е бил нахлузен чувал, Бартенев е получил четири рани от куршуми. Умрял е от загубата на кръв и преохлаждането на организма. Ако е бил намерен по-рано, е можело и да го спасят.