Когато свърши разговора, Турецки намери Олег Величко.
— Докато ръководството реши кой ще води делото за убийството на Бартенев, трябва да разберем всичко за него. Включвай се в ситуацията, проучи връзките му. С какво се е занимавал, с кого е общувал? Какво е семейството му, изобщо що за човек е бил?
— Разбрах — отговори спокойно Олег. — Това депутатът ли е? От банковата компания? Ще се постарая да открия всичко възможно.
— И още нещо. Козлов е в Москва. Трябва да го търсим у приятели или познати. Убеден съм, че ако е ходил у тях, подслушването вече щеше да докладва. Най-вероятно не е предупредил роднините си, че пристига.
— Все пак ще отида с оперативниците в дома му — каза Олег. — Така е най-сигурно.
Срещата беше на „Петровка“ 38 в кабинета на Грязнов.
— Кой носи повече новини? — попита Александър Борисович.
— Аз нямам почти нищо — каза Грязнов. — Олег, започни ти.
— Жената на Козлов — започна Величко — много се учуди, когато разбра, че мъжът й е в Москва. Обеща да ни съобщи, ако случайно той се отбие. Вече от година са в лоши отношения, съпругата го ревнувала от Бережкова, знаела е и за връзките му с други жени. Затова той не живеел в московското си жилище, а спял на вилата, най-често оставал у приятели. Тя каза, че трябва да го търсим у някой от старите му познати. Службата за подслушване също потвърди, че Козлов не е звънял в дома си.
— Ясно. А за Бартенев?
— Тук извадихме късмет, за него има предостатъчно информация. — Величко извади от джоба си бележник и започна да чете: — Николай Николаевич Бартенев, роден хиляда деветстотин петдесет и девета година. Жител на Ставрополския край. Образование средно. Служил в артилерийските войски. Занимавал се с предприемаческа дейност. Основни дейности: търговия и производство на водка. Много пъти негови фирми са фалирали, но той създавал нови. По-нататък информацията е известна на всички: избран за депутат на Държавната дума от седми Коломенски избирателен район, влиза във фракцията на ЛДПР.
— Само официални данни ли имаш? — попита Турецки.
— Не, открих нещо по-важно. Оказва се, че срещу Бартенев е било образувано дело. Бил е обвинен в убийството на двама души. Наказателното дело е в градската прокуратура. Нашите са се обръщали в Думата с молба Бартенев да бъде лишен от депутатски имунитет, но колегите му сметнали, че не са събрани достатъчно улики за обвинение в убийство. Отказали са да му отнемат имунитета.
— Кой е водил делото?
— Старши следователят Фомин. Познавате ли го?
— Мисля, че да. Според мен е свестен човек. Странно… Добре де, ще вземем делото при нас. Да видим за какво става дума. А ти пусни Пихтин по следите на Козлов. Да звъни на познати, да търси. Може да се крие при мадамите си! Той трябва да познава всичките му мацки — такава му е била работата.
— Добър ход — кимна Олег. — Да тръгвам ли?
— Добре. Желая ти късмет. А на Пихтин кажи от мое име, че като ни помага за намирането на Козлов, спасява кожата си.
Олег кимна и излезе.
— Пак ще се наложи да звъня в РУОП, да ги помоля да се поровят по горещите следи, какви фирми е притежавал този Бартенев, какво е продавал, кой какво е купувал от него. А в това време ще проучвам неговото дело, може случайно да намеря някаква сериозна сламка.
— Жалко, че Геранин и Долгальов са извън играта.
— Разпитах счетоводителя и сътрудниците на Геранин, но не събрах никакви доказателства. Съпругата Наталия Максимовна, между другото тя е жена, от която не можеш си откъсна погледа, също не е в течение. Само той може да разкаже какво е станало с него и с банката. Но за съжаление лежи в реанимацията в изключително тежко състояние. Постоянно звъня в клиниката. Долгальов се скита из чужбината, службата за подслушване държи телефона му под контрол. Така че, ако излезе нещо, веднага ще сигнализират. А при теб нещо конкретно?
— Притиснах Птичката божия. Позвъних му. Беше си вкъщи. Започна да лъже, че не познал веднага Козлов. Едва когато се вгледал по-добре, разбрал, че е търсеният. Отначало се побоял да не направи впечатление с интереса си, пък и телефонът зает. После пък не можел да се отдели от компанията си. С една дума, поддържал си легендата. И най-накрая тръгнал да звъни.
— Това става преди или след нападението?