Выбрать главу

— След, естествено.

— А защо не е съобщил веднага за нападателите?

— Разправя, че ги взел за истински омоновци. Казва: и те са извънредно груби. И разпасани. За съжаление той е прав.

— А ти какво му каза?

— Наредих му да си стои вкъщи и да ме чака. Искам да го хвана за яката и да отидем заедно в бара.

— А не се ли страхуваш да разкриеш агента?

— Защо да го разкривам? Не ни е за първи път, умеем да работим. Той ще ми изпее всичко.

Телефонът зазвъня.

— Извинявай — Грязнов вдигна слушалката, но послуша и я подаде на Турецки. — За теб. Костя те търси.

— Саша, ако нямаш спешна работа в МУР, отбий се при мен.

— Сега ще свършим тук с Грязнов и ще дойда.

Той затвори телефона.

— Значи заминаваш при Птичката? Само много те моля, не си търси белята. Как е ръката ти?

— Зараства как да е. Душата ми не е добре.

Турецки съчувствено погледна приятеля си.

— Е — каза Меркулов, — как се развиват твоите банкери?

— С променлив успех. Тази банка „Ресурс“ се превръща в многоглава хидра, разклонява се, не знам кога ще й извием врата.

— А какво става със Савелиев? Казански идва да ми се оплаква, че си вкарал в делото видеозаписи, компрометиращи заместник-министъра?

— Имаме пет касети с такива записи. Не само за Савелиев, а и за още много други чиновници, депутати, там е известният ти о.з. генерал от милицията Василиев. Как да пусна сега Пихтин, като се явява важен свидетел по същото това дело за банка „Ресурс“? Нямам много свестни показания. Едни свидетели заминали в чужбина, други починали, царство им небесно, трети безследно изчезнали.

— Изобщо не те упреквам, просто се интересувам. Знаеш ли, че Казански постоянно трупа компромати за собствените си подчинени. Но защо се оплаква точно от теб? Какво има между вас, взаимна неприязън ли?

— Ами как! Страх го е да не го изпързалям. Всяка твоя похвала по мой адрес, да не говоря за похвалите на главния, за него е като нож в сърцето.

— Добре де — Меркулов се намръщи, — това е негов личен проблем. А пък аз те извиках по следния въпрос. Убит е депутатът от Държавната дума Бартенев, обаждаха се отгоре, интересуваха се от делото.

— С този депутат се получава такъв цирк, че свят да ти се завие. Оказва се, че в градска прокуратура има дело срещу него, обвиняват го в убийството на двама души. Но Думата отказала да отнеме имунитета му. Такива ми ти работи, треперят за собствените си кожи.

Меркулов погледна смаяно Турецки.

— Откъде ти е известно това? Кога успя? Едва днес е убит.

— Стечение на обстоятелствата. Преследвах Козлов, който се е върнал вчера от Англия заедно с Бартенев. Изпуснах си заподозрения, а пък съдбата на приятеля му се оказа свързана с нашето дело за банкерите. Тъкмо когато ти се обади, тормозех Слава и Олег по този повод.

— Значи Козлов все още си гледа живота? Забавлява се.

— Да. Но е в Москва. Дал съм инструкции чрез МВР. Снимката му е раздадена в транспортната милиция и по всички отдели. Мисля, че няма да чакаме дълго залавянето му.

— Добре, ще поискам делото на Бартенев и ще го предам на теб, а ти ми изготви спецдонесение за Думата за този шибан депутат.

— Ще бъде изпълнено — Турецки се усмихна. Щом Костя псува, значи е много сърдит.

Още в коридора Турецки чу как в кабинета му телефонът просто се тресе от звънене.

— Идвам, идвам — каза той, сякаш телефонът можеше да го чуе.

Отключи вратата, затича се към бюрото, грабна слушалката и чу гласа на Олег Величко.

— Някакви новини? — попита припряно.

— Добри. Намерихме Козлов. Пихтин се обадил на някоя си Кира и го открил там. Вечерта Владимир Афанасиевич възнамерява заедно с Кира да посети бившия си приятел и съратник по вила. Ще му спретнем една среща с МУР от най-висока класа.

— Новината просто е отлична! В колко часа е обещал да отиде у Пихтин?

— Около осем вечерта.

— Ще се постарая да присъствам, ако не ме задържат някакви други неща.

— Александър Борисович, с вас ще ми бъде по-спокойно.

— Как е Пихтин?

— Държи се храбро. Струва ми се, че е артистична натура, лесно се вживява в ролята и я играе блестящо. Сега на лицето му е изписано, че изпълнява важна държавна работа, дори собствената му жена го гледа с известна почит.

— Прекрасно. Радваш ме. До довечера, ако не успея да дойда, действай според обстоятелствата. Можеш да не се церемониш с Козлов, карай го направо тук.