— Добре гори! — възкликна Слава.
Пламъкът изскачаше от прозорците, обземаше външните стени, въздухът около сградата чувствително се беше нагрял. Пожарникарите се опитваха да пресекат огъня с няколко маркуча едновременно.
— Ще отида да поговоря с живеещите тук, може да науча нещо интересно — реши Александър.
Над града се спускаше ранен мрак и на фона на сивото ноемврийско небе горящата сграда изглеждаше нереално, като пламтяща бутафория за някой филм. Хората наблюдаваха спокойно огъня и по още една причина: знаеха, че напоследък сградата беше празна, никой не работеше там.
Турецки отиде до тълпата зяпачи, огледа ги и попита една възрастна жена:
— Отдавна ли гори?
— Ами че най-малко от час — отвърна тя, като мръщеше чело.
— А как започна?
— Не зная. Бях до гастронома, връщам се и гледам: събрал се народ. Спрях се и гледам заедно с другите.
— Някой да е видял още нещо? — обърна се Турецки към тълпата.
Хората безучастно извръщаха погледи и зяпаха огъня, само старицата, с която Александър разговаря, се прекръсти и рече:
— Господ наказа злодеите. Колко народ ограбиха, а огънят погълна всичко. Тленно е нашето богатство на земята, нищо не можеш да отнесеш на онзи свят.
Грязнов си проправяше път през навалицата и в движение му извика:
— Защо се спря? Откри ли нещо?
— Не.
— Тръгвай с мен. Едни момчета там са видели нещо.
Слава поведе приятеля си към група хлапаци, попита ги:
— Момчета, хайде разкажете и на този чичко какво сте видели.
Едно момче на около дванайсет години, със зелено яке и плетена шапка, избърса зачервения си от студа нос и започна да разказва:
— Ние играехме на война, криехме се зад оградата. Видяхме как от задния вход излязоха двама мъже с тъмни маски, седнаха в мерцедес, май че беше черен или тъмносин, и заминаха. След това нещо избухна и започна да гори.
— Избухна ли? — попита отново Турецки.
— Да, сякаш нещо се взриви, но не много силно — поясни момчето.
— Да не си измисляш? — попита Грязнов.
— Те също чуха — момчето посочи приятелите си. — Нали така, момчета?
— Абе аз нищо не съм видял — каза едро набито десетинагодишно момче с бели вежди.
— Той беше в засада на друго място — поясни най-големият.
— Момчета, благодаря ви за информацията. — Грязнов кимна, записа си в бележника имената и адресите на младите свидетели.
— Предай списъка на свидетелите на твоите оперативни работници. Тук явно става дума за умишлен палеж. Аз още утре ще разпитам госпожа Бережкова. Може да се изясни нещо и по повод на пожара.
— А ти откри ли нещо ново в документите? — поинтересува се Грязнов.
— Открих това-онова. А Казански упорито ми предлага да не безпокоим о.з. генерал Василиев. Той живее в апартамент, който му е продала банка „Ресурс“. Как ти се струва?
— Не разбирам защо работи при вас? Как го търпите? — възмути се Слава.
В отговор Турецки се засмя и отвърна:
— Обикновено такива хора ги държат за равновесие. Казански може да се докарва, да помага на началството да си ближе раните, да му се подмазва и така нататък. Той е цивилизован човек, не е като нас двамата, безкомпромисните диваци!
— Стига бе! Да тръгваме ли?
— Да тръгваме, поне днес може да вечерям вкъщи. Я хайде с мен! Ирка направо ще бъде щастлива!
— Представям си, пак ли ще започне да ме сватосва за приятелките си?
— Е, ще й кажеш да те остави на мира, бездруго не можеш да се отървеш от мадами.
— Днес не мога, друг път — обеща Грязнов. — Ще те закарам до вас, пък ти се похвали на Ира, че именно аз съм те докарал, тя ще го оцени.
5.
Алла Бережкова се оказа симпатична блондинка на около трийсет и осем, стройна, с независимо изражение и неотстъпчива брадичка. Но по младеещото й лице вече се долавяше наближаването на старостта с първите бръчици в ъгълчетата на устата и под очите. Въпреки това дори в следствения арест тя не беше загубила природната си привлекателност, не бе забравила козметиката. Наистина поради заседналия начин на живот под очите бяха започнали да се появяват отоци, а това й придаваше болезнено изморен вид.
Когато въведоха Бережкова за разпит в кабинета на следствения арест, Турецки неволно се загледа с възхитен поглед в нея, покани я да седне, представи се и съобщи, че сега на него е възложено делото за злоупотребите в банка „Ресурс“.