34.
Турецки прелистваше досието на Николай Николаевич Бартенев. Според версията на следствието се очертаваше следната картина. На втори юли 1997 година депутатът се прибира у дома от ресторант. Въпреки че е порядъчно пийнал, сяда на кормилото на служебната волга. Точно около блока група младежи се изпречват на пътя му. Както се изяснява по-късно, младежите също не са трезви. Озлобен, Бартенев излиза от колата и започва да ораторства. Сбиват се и депутатът е натупан здраво. След което успява да се качи в колата и да се върне в ресторанта за помощ.
Бартенев се връща с двама приятели, намират оскърбителите на същото място. Няма разправии: единият от доведените „бойци“ неочаквано разпознава сред младежите свой приятел. Мирът сякаш е възстановен. Всички решават, че по този повод заслужава да си допият. Но Бартенев отказва да подкрепи компанията, защото не го напуска мисълта да отмъсти. Прави се, че си тръгва, а се скрива в двора и започва търпеливо да чака оскърбителя си.
Вижда го след два часа. Момчето се казвало Павел Незнамов, изпращал към къщи Татяна Гусева. Бартенев го разстрелва с автомат, а след това ликвидира момичето като нежелан свидетел.
В делото имаше свидетелски показания от жителите на кооперацията, разбудени от стрелбата, които са чули и женския вик: „Коля, не стреляй! Няма да кажа на никого нищо!“
Било е изяснено също така, че Бартенев и Гусева са се оказали познати, тя живеела в същата кооперация и била възпитателка в детска градина.
Прецизните оперативни служители пресели пръстта на мястото, където лежал трупът на момичето. На дълбочина трийсет сантиметра откриват куршуми от автомат „Калашников“. Жертвата е била разстреляна от упор. За това свидетелстват заключенията на балистиците и на медицинските експерти.
Бартенев е разпитан още същия ден.
Турецки внимателно се зачете в протокола на разпита, в който Бартенев отрича всичко.
— Признавате ли се за виновен в убийството на Павел Незнамов и Татяна Гусева?
— Не, никого не съм убивал. И изобщо нямате право да ме разпитвате. Аз имам депутатски имунитет.
— Всички са равни пред закона. И ако сте извършили престъпление, ще отговаряте за деянията си.
— Само не ме заплашвайте!
— Никой не ви заплашва. Разкажете ни къде бяхте през нощта?
— Вкъщи. Спах и сънувах.
— Кой може да го потвърди?
— Никой, аз съм ерген и живея сам.
— Живеещите във вашата кооперация, в двора на която са извършени убийствата, твърдят, че са чули женски глас, умоляващ убиеца: „Коля, не стреляй! Няма да кажа на никого!“
— Да не съм само аз Николай на този свят?
— Но всички свидетели твърдят, че именно вие сте се скарали с групата младежи.
— Скарахме се и се прибрахме. И за това има свидетели. Търсете оръжието на убийството, пръстови отпечатъци или каквото трябва. А засега аз отказвам да отговарям на провокационните ви въпроси.
И все в този дух. Въпроси — отговори. Следователят го върти насам и натам, а заподозреният се позовава на депутатския си имунитет. Сиреч, аз не съм приемал в Държавната дума закони, за да ги нарушавам.
Когато прочете цялата глупотевина, Турецки се подсмихна и започна да изучава протокола от разпита, направен няколко дни по-късно.
Както и преди, следователят се държи тактично и нерешително, разбирайки, че си има работа с важна птица.
— Николай Николаевич, нищо ново ли не си спомнихте за онази нощ?
— Не.
— А Сергей Петрухин, който е бил в една компания с Незнамов и Гусева, твърди, че ви е видял на местопрестъплението. Той излязъл заедно с жертвите от входа на блока, но понеже живеел в друга посока, се сбогувал с тях и си заминал. След четири-пет минути, като чул стрелбата, се върнал и ви видял да влизате във входа си. Според неговото описание вие сте били със светлосиво яке и тъмен панталон. Какво ще кажете за това?
— Както разбирам, в Москва само аз нося сиво яке и тъмен панталон?
— Не, но…
С една дума, следствието не е имало никакви железни улики. А и, меко казано, следователят е оплескал работата. Вместо да проведе опознаване и очна ставка между Петрухин и Бартенев, той кудкудяка като мокра кокошка.
В края на краищата следователят заявява:
— Господин Бартенев, няма да нарушавам закона, но ще изискам от депутатите от Държавната дума да ви лишат от имунитета ви.
— Изисквайте. Това си е ваш проблем.