Выбрать главу

Грязнов, Саватеев и Липников се качиха на втория етаж. Фьодор отключи вратата с ключа си. В антрето беше тъмно.

Когато лампата светна, Грязнов видя, че цялото помещение е натъпкано с кашони с чуждестранни надписи. Същински склад.

— Минете наляво, влезте в моята стая, старците вече спят, не обичат да се шуми. Сега ще доведа Петка.

Грязнов и Саватеев влязоха в малка квадратна стая, където имаше касетофон и още някаква стереоапаратура. След минута, премигвайки от светлината, влезе Пьотър и започна да разглежда гостите.

— Седнете, Пьотър Василиевич! — каза Грязнов. — Ще трябва да си поговорим с вас. Аз съм началник на МУР, ето картата ми. С мен е оперативният служител Саватеев.

— Но с какво право нахълтвате посред нощ в дома ни? Имате ли прокурорско разрешение? — повиши глас Липников.

— Все още не идваме да ви арестуваме. И няма да правим обиск. Между другото, не е нужно никаква заповед за арестуването ви. Закопчаваме ви гривните и ви караме където трябва.

Пьотър изглеждаше по-едър и по-голям от брат си. В него имаше сила и мощ, каквато явно липсваше на бармана. Той седна на стола до прозореца, преметна крак връз крак. Грязнов обърна внимание на татуировката на дясната му ръка: паяжина и огромен паяк с кръст на гърба.

— Какво искате от мен? — грубо попита той.

— Вчера са ви известили от бара, че е пристигнал Бартенев. Какво стана по-нататък?

— Нищо.

— А защо ви бяха тия сведения?

— Бартенев има да ми дава триста долара. Търсех го да ми върне парите.

— Върна ли ги?

— Не. Отказах се да ходя в бара. Реших, че ще го срещна на някое друго място.

— И къде прекарахте вечерта?

— Вкъщи! — рече той и млъкна.

— А вашите родители, които сега ще събудим, ще потвърдят ли това?

— Знаех, че сте способни на всичко, гадове — изрева Пьотър. — Но защо ще закачате старците?!

— А вие защо ни лъжете? — попита спокойно Грязнов. — Липников, хайде по-добре да ви нарисувам другата картинка, правилната. Станало е така: Свинин купува от Бартенев завода за спирт, но не може да си изплати дълга, натрупва се и лихва. Бартенев звъни от Англия и си иска парите. Тогава Свинин решава да се отърве от дълга. И наема вас и три ваши приятелчета, за да премахнете Бартенев. Така се стичат обстоятелствата, че брат ви работи точно в бара, в който Бартенев обича да се заседява. Всичко се подрежда. Но не така, както ви се е искало. Познавате ли Свинин?

— Никого не познавам. — Пьотър се наведе и се сви като пружина. — Напразно ме подозирате, няма да ме хванете! Няма доказателства!

— Как да няма? — блъфираше Грязнов. — Ами следите по снега? Там, в Саръбиево. Ами чувала? Нали чувалът е твой?

— Какъв чувал? — сепна се Пьотър.

— Ще ти го покажем — Грязнов сурово мина на „ти“.

В стаята плахо надникна Фьодор.

— Тъкмо навреме — каза Грязнов. — Елате, Фьодор, назовете приятелите на брат си! Бързо!

— Та те са много!

— Не всичките, само онези, с които той се мъкне непрекъснато.

— Сополанко, да не си посмял да портиш хората! — изрева Пьотър. — Като не ти е дал Господ акъл, налягай си парцалите!

— Виждаш ли, Липников, колко лошо се получава с тебе — каза Грязнов. — Върви се обличай, ще се разходиш с нас до „Петровка“. Там ще си довършим разговора. Николай — той се обърна към мълчащия досега Саватеев, — иди с него, помогни му да се приготви. Още повече че ще е за дълго.

Саватеев тръгна към Пьотър. Но младежът изведнъж грабна стола, размаха го така, че всички се дръпнаха към стената, метна го към широката рамка на прозореца и скочи след него.

— Ще се убие! Глупак! — простена Саватеев.

— Не — реагира спокойно Фьодор. — Той е учил за каскадьор. Не му е за първи път. Ще отида да потърся шперплат да затуля дупката.

Грязнов видя през прозореца как свитата фигура на Пьотър изчезна зад гаражите.

— Трябва да го настигнем! — извика Саватеев.

— И за проклетия, момчетата са от другата страна на блока — рече Грязнов. — Какво пък, и това е резултат. Ако беше невинен, нямаше да бяга.

В стаята се подадоха изплашените родители.

— Какво се е случило? — попита майката, загръщайки се в скъсания си шал. Съпругът й навъсено мълчеше.

— Петка скочи през прозореца — отговори синът.

— Господи! Пак ли? Не се ли удари?