— Не. Избяга зад гаражите.
— И защо така?
— Не му хареса нашата компания — рече Грязнов.
— А вие, младежо, защо бродите по нощите и пречите на хората да спят? Вървете си с Бога откъдето сте дошли!
— Да, майко, ще си отидем! Само че ние сме от милицията. Кажете ни, с кого излезе снощи Пьотър? Имената на момчетата.
Докато си припомняше, жената сви рамене и отговори:
— Идваха Скоришев и Митин. Да. После заедно излязоха. А какво е направил?
— Кога се върна Пьотър?
— Вечерта се върна, хапна, легна да спи.
Грязнов се обърна към Фьодор:
— Знаеш ли къде живеят Митин и Скоришев?
— Не, не общувам с приятелите на Петя. Имам си компания.
— Добре, майко, извинете за безпокойството.
— Какво ти спокойствие! — въздъхна жената. — Малки деца — малки кахъри, големи деца — големи ядове.
— Точно това исках да ви кажа — отбеляза Грязнов на излизане от жилището.
Сутринта Турецки най-напред занесе на Меркулов спецсъобщението по делото на Бартенев. Константин Дмитриевич го прочете и попита:
— Как върви разследването?
— Грязнов пое всичко. Днес още не сме се чували. Не знам какво става при него.
— Добре ще е по-скоро да се приключи. Нали е депутат, ония кресльовци от Думата пак ще започнат да ни обливат с помия.
— Костя, ние с теб сме като кучето на Никулин Мухтар: „Трябва, момчета!“ — „Ще се постараем!“ Разбира се, всички искаме да стане по-бързо. Но и ние сме живи хора. И край нас са такива. Стараем се, а какво се получава — един господ знае!
— Добре де, тръгвай. И не споменавай напразно господа — той ще те накаже. Все някога…
Както винаги, когато собственикът не си беше на мястото, в кабинета на Турецки телефонът звънеше до пръсване.
— Здрасти, Вячеслав! Какво откри?
— Има нещичко — отговори скромно Грязнов.
— Хайде, казвай!
Грязнов започна да разказва за снощните си приключения при срещата с братя Липникови.
— Изпуснах го! Съвсем не очаквах, че ще се метне като котка от втория етаж. Представяш ли си? Стана и хукна, сякаш нищо не се е случило.
— Дали не си отишъл рано в дома му? Може би е трябвало да се съберат железни улики и едва тогава да се разпитва? Тук, от нас, никъде нямаше да избяга.
— Саня! Какво ти става! Да си чувал някъде бандит да отива в милицията с призовка? Къде прочете това?
— А откъде знаеш, че е бандит?
— Уточних чрез първи специален отдел, този Липников вече е бил в затвора за побой. Наистина, като малолетен, но с банда. Така че не му е за първи път. Скоришев и Митин също са съдени за кражба. Опитна компания!
— И какво възнамеряваш да правиш по-нататък?
— Ще търсим Скоришев и Митин. Ще се срещна със Свинин.
— Добре, действай.
— А при теб как е?
— Засега нищо хубаво. Вчера Величко изпусна Козлов. Както гледам, вчерашният ден изобщо е бил много щастлив за престъпниците.
— Ясно. Значи сега Олег гони Козлов?
— Да. Както и ти Липников. Хайде, доскоро, обаждай се, не ме забравяй.
Едва затвори — и телефонът пак иззвъня. Когато чу развълнувания глас на Наталия Геранина, Турецки се разтревожи:
— Какво се е случило?
— Андрей започна да говори. Толкова се радвам, Александър Борисович!
— Поздравявам ви, Наталия Максимовна! Това е първата победа. Много ме зарадвахте.
— Благодаря.
— Пожелавам на мъжа ви най-скорошно оздравяване. — Турецки удовлетворено затвори телефона. — Ето, най-после добра новина!
И отново звън. Сега пък Клавдия Сергеевна го викаше спешно при Меркулов.
— Нали току-що бях при теб! — учуди се Турецки.
— Ново спешно дело. Моля те, ела.
— Идвам, къде да се скрия от вас!
Меркулов смучеше ментов бонбон, бузата му беше издута, четеше документите, наредени нагъсто по бюрото му. Когато чу почукване на вратата, вдигна глава и изрече:
— Влизай… Пристигна телеграма от Киев, молят за помощ.
Турецки взе телеграмата, пошари с поглед. Ставаше дума за тръбите на Долгальов.
— Знаеш ли нещо по въпроса? — попита Меркулов.
— Да, държим Долгальов под око. Подслушваме телефонните му разговори. Знаем и за тръбите. Двайсет и един вагона.
— Освен телеграмата току-що ми телефонираха от Днепропетровск, разказаха ми за какво става дума. Московската фирма „Спектър“ в качеството си на посредник при продажбата на тръбите избира като форма на заплащане неотменяем акредитив. Това е надеждно платежно средство. Днепропетровският завод се съгласил и цял месец очаквал парите от турска банка. И изведнъж турците им изпращат писмо с отказ да платят, без да се посочват причините. Банката е върнала акредитива. Естествено, заводските счетоводители се хванали за главата и хукнали да си догонват тръбите, а те вече са някъде близо до Москва. Как ти се струва този цирк?