— Не знам. Може да е в Москва, може да е някъде из околностите. Не сме го виждали в офиса повече от месец.
— Ами ти, Василиев, нищо ли не знаеше?
— Не, просто придружавам Заметалин. Той носи документите и телекса на Долгальов. А аз съм нещо като охрана.
— Претърсете ги — нареди Грязнов на групата си.
Претърсиха бизнесмените, но не намериха нищо, освен долари и цигари.
— Василиев, по какъв начин попадна на работа във фирма „Спектър“? — попита Турецки.
— Чрез татко. А кой сте вие, нещо не си спомням?
— Главна прокуратура на Русия се интересува от вас, ето каква чест ви е оказана. Но все пак какво свързваше генерала от милицията Василиев с Долгальов? — продължаваше Турецки.
— Баща ми консултираше специалистите от фирмата и оказваше помощ при митническите операции.
— А за какви услуги татенцето ти получи апартамент от банка „Ресурс“?
— Не е получавал, а си купи.
— Да бе. За жълти стотинки. Нали разбираш, че подобен апартамент просто не може да струва петнайсет хиляди долара. Та това е Москва!
— Не знам при какви условия е сътрудничил баща ми с банка „Ресурс“.
— Мисля, че баща ти е помагал на ръководителите на банката по същия начин, както и на фирма „Спектър“. Но за това ще поговорим малко по-късно. А сега да се занимаем с тръбите. Къде трябваше да ги изпратите след получаването тук?
— Възнамерявахме да ги продадем — отговори Заметалин.
— Ясно. Измамихте Днепропетровския завод, фактически откраднахте двайсет и един вагона тръби, а сте решили да ги продадете?
Турецки взе документите, прелисти ги, измърмори си нещо неясно под носа, след това пак попита:
— Защо освобождаването на митницата е направено от литовска фирма? Тя какво отношение има към акта на покупко-продажба?
— Това са връзки на Долгальов, само той знае за тях — отговори Заметалин, — ние сме редови изпълнители.
— Заметалин, не ме лъжете, имаме записан ваш подробен телефонен разговор с Долгальов. Там в пряк текст го питате какво да правите с тръбите. Дали са купени или продадени? И Долгальов отговаря, че са откраднати и затова трябва час по-скоро да се продадат. Имаше ли такъв разговор?
— Не помня.
— Ще имате време и възможност да прослушате касетата — обеща Турецки.
В това време пейджърът на колана на Заметалин завибрира с тихо жужене.
— Кой е? — рязко попита Грязнов.
— Долгальов. Интересува се от резултатите от сделката — отговори Заметалин.
— Отлично. Кажете номера на пейджъра на Долгальов. По-бързо!
Заметалин го продиктува. Турецки си го записа и каза:
— Съобщете на Долгальов, че тръбите са получени. Разберете кога ще поливате сделката. И ще ви моля без фокуси. Между другото, от вашето поведение зависи по-нататъшната ви съдба.
Заметалин видимо се притесни, преживяваше и се измъчваше вътрешно, но най-накрая се реши. Съобщението беше изпратено и почти веднага дойде отговор: „Ще бъда довечера в седем в офиса.“
— Работата е свършена — Турецки удовлетворено потри ръце. — Остава да посрещнем нашия герой и да го притиснем в обятията си. Господа бизнесмени, ще се наложи да ни придружите. Документите ще вземем с нас.
— Но ние нищо не сме направили! Дори не сме получили тръбите! За какво ни задържате? — попита безпомощно Заметалин.
— Трябва да поговорим в спокойна и непринудена обстановка. Насъбраха се множество интересни въпроси към вас, на които бих искал да получа изчерпателни отговори — каза Турецки, после се обърна към Рибарев, стисна му ръката, благодари за подкрепата и помощта. — Готово, момчета, тръгваме си, няма да пречим на началника на гарата да работи. Бездруго му отнехме твърде много време.
Излязоха от кабинета на Рибарев и тръгнаха към двора, където ги очакваха колите.
— Заметалин, къде е колата ви? — попита Грязнов.
— Онова ауди там.
— Ти ще караш — каза той на Ситников. — А вас, господа бизнесмени, каня в нашата кола.
37
Кирил Василиев седеше срещу Турецки скован от страх. Това беше необяснимо: не подхожда на сина на генерал от милицията, път бил той от запаса, да се държи така.
— Отдавна ли работиш в „Спектър“? — попита Турецки, докато записваше в протокола за разпит своя въпрос и очакваше отговора.