— Благодаря, Светлана. Почерпи началника си, за да се ободри, че няма да доживее до срещата с Долгальов — рече иронично Турецки. — В момента кой е в офиса?
— Трима мениджъри, двама охранители и аз.
— Кога свършва работното ви време? — уточни Турецки.
— В шест — тя погледна часовника си. — Тоест вече е свършило. И аз съм свободна.
— Веднага ли си отиват хората ви?
— Зависи. Обикновено аз си тръгвам първа, момчетата могат и да се забавят.
— Извикайте всички налични служители, включително и охраната. Трябва да поговоря с тях.
— Къде да ги извикам?
— Тук.
— Ей сега — разбърза се Светлана.
Турецки погледна Заметалин и каза:
— Ще го чакаме тук до дупка. Вие ще отговаряте на телефона, но не се опитвайте да хитрувате. Аз ще съм на паралелния апарат. Останалите няма да се обаждат. Още повече че работното време е свършило.
Светлана доведе служителите, те насядаха по дивана, на столовете. Турецки ги огледа и започна да говори:
— Ще се представя за онези, които не ме познават: Главна прокуратура. Ето — Турецки отвори служебната си карта, показа я, но само охранителят се надигна да я види. — Очакваме Долгальов да се появи около седем часа. Във ваш интерес е да не пречите на нашата среща. Затова ще ви помоля да не напускате помещението. Отвън един от охраната и наш оперативен работник ще посрещнат шефа ви. На останалите засега предлагам да пият кафе, което Светлана ни предложи толкова гостоприемно.
— И колко ще стоим тук? — попита секретарката.
— Предполагам, че след дългата раздяла със сигурност ще ви е приятно да се срещнете с вашия шеф.
— Защо е тази тайнственост? — попита един от младите мениджъри.
— Там е работата, младежо, че вашият шеф е извършил убийство. Предполагам, че сте нов човек тук и нищо не знаете за нравите, които царят във фирмата… Между другото, Светлана — той се усмихна на секретарката, — ще ви помоля да ми дадете досиетата на всички присъстващи тук.
— Но… кадровите въпроси… в известен смисъл… това са секретни сведения, които…
— Света, дай документите! — почти кресна Заметалин, вероятно решил, че така ще облекчи собствената си участ.
— Интересува ли ви убийството? — продължи Турецки, обърнат към младия мениджър. — Да… Тук е работил като счетоводител Евгений Крохин. Бил е разстрелян. С автомат. Лично от Долгальов. Има свидетели. Този факт удовлетворява ли ви?
Обезкураженият мениджър не отговори.
— А дали вашите свидетели не лъжат? — попита неочаквано Заметалин. — Може би някой нарочно иска да очерни шефа ни?
— Господин Заметалин, точно вие не трябва да задавате подобни въпроси. Струва ми се, че ние с вас имахме днес възможност да се убедим, да се изразя така — в моралните качества на вашия шеф. Както разбирам, в злополучната вечер, когато Долгальов е заминавал за Питер, сте имали голям късмет, в противен случай и вие щяхте да бъдете свидетел, ако не и участник в подлото убийство. Но въпреки това не отхвърлям вашето съмнение. И по тази причина сме се събрали тук, за да се срещнем и зададем въпросите си на господин Долгальов. Щом вие се съмнявате, тогава защо и ние да не се съмняваме? Потърпете в името на истината, мисля, че си заслужава.
Служителите от фирмата мълчаха мрачно и непрекъснато пушеха. Изпиваха на един дъх кафето, което им носеше Светлана. Явно всички се вълнуваха и нервничеха.
За да не губи напразно времето си, Турецки разлистваше личните досиета на сътрудниците. Тук се бяха събрали грамотни хора, повечето с висше икономическо образование. Смущаваше само обстоятелството, че всички са приети наскоро, тоест буквално преди два-три дни. Имаше чувството, че кадровият състав на фирмата изцяло се е сменил през последните дни. А къде са предишните, за които говореше Кирил Василиев?
— Хората напуснаха — заяви уклончиво Заметалин, — нямаме място за архив.
Всичко това беше странно, макар и ясно. Фирмата замиташе следите.
Турецки за миг напусна стаята и позвъни по мобилния на Грязнов, за да не заема тукашния телефон. Разбраха се за по-нататъшните действия. Той помоли Вячеслав да изпрати оперативници в дома на Долгальов, на адреса, който Светлана продиктува на Турецки. Грязнов каза, че има малко свободно време и ще отиде лично с момчетата на посочения адрес.