В това време хората в кабинета на Долгальов ставаха още по-нервни. Но си мълчаха. Явно присъствието на облечения с маскировъчна униформа служител от милицията с късоцевен автомат, застанал край вратата, действаше на всички.
Минутите на очакване се точеха дълго. Турецки поглеждаше часовника си: стрелката премина седмицата, после показа седем и половина, а Долгальов все не идваше. Явно някъде е станала засечка. Не е изключено хитрият Долгальов, който не вярва много на заместника си, да е посетил товарната гара, да е забелязал охраната, поставена от Рибарев край вагоните с тръбите, и да е разбрал всичко без повече обяснения. Значи пак е допусната грешка. За да не губи повече време, Турецки реши да направи обиск в кабинета на ръководителя на фирмата в присъствието на всички служители. Процедурата беше дълга и досадна. Трябваше да се оперира максимално внимателно с документите, изваждани от бюрото, шкафовете и сейфа.
В един от стенните шкафове, долу, неочаквано откри скрито чекмедже, своеобразен тайник. И в него имаше папка с документи, опаковани в целофан. Когато ги отвори, очите на Заметалин тревожно заиграха. Повечето от документите бяха подписани от счетоводителя Крохин. Турецки разбра, че точно това са документите, които хората на Долгальов са иззели от бащата на Евгений.
Когато състави протокола за обиска и изземването на документите, той каза:
— Господа! За да избегнем по-нататъшни усложнения, ще ви помоля да се въздържате известно време от информация и коментари по повод на днешната ни среща. Води се разследване във връзка с убийството на Крохин. И никого не съветвам да застава на пътя на правосъдието!
Желаещи нямаше, ако се съди по лицата на присъстващите.
Жената на Долгальов, пълна невисока брюнетка към трийсет и осемте, дълго не отваряше вратата, все изясняваше кой и за какво звъни. Най-после след дълги преговори пусна Грязнов в антрето. Той помоли подчинените си да изчакат на стълбищната площадка.
— Къде е съпругът ви, Евелина Мстиславовна?
— В командировка.
— И откога?
— Повече от две седмици, така мисля.
— А сега къде е?
— О, господи! Откъде да знам! Беше във Вилнюс, в Петербург, после в Днепропетровск, Киев, Минск, придружава някаква стока, прекарва я през митниците.
— И кога смята да се появи вкъщи?
— Не знам. А вие защо се интересувате?
— Ще обясня. Но първо ми кажете: често ли ви се обажда?
— Изобщо не се обажда тук.
„Не лъже — помисли Грязнов, — щяхме да имаме сведения от подслушването…“
— Но тогава откъде знаете къде е бил и какво е правил там?
— Заместникът му ми съобщава от време на време.
„Значи имат със Заметалин някакъв неизвестен за нас канал за връзка.“
— Евелина Мстиславовна, интересувахте се с каква цел съм дошъл при вас. Съобщавам ви, че съм дошъл с колегите си, за да извърша у вас обиск. За което имам съответната заповед на Главна прокуратура. В същото време се извършва обиск и в офиса на съпруга ви.
Грязнов извади от вътрешния джоб заповедта на Меркулов за обиск.
— И какво е направил?
— Заподозрян е в убийство.
— В убийство?! — възкликна жената. — Вие не сте наред! Долгальов и убиец! Това са глупости! Добре, а какво възнамерявате да намерите в дома ни? Оръжие? Та тук открай време не е имало никакво оръжие. Моля, гледайте, колкото искате, не възразявам! Боже, това е някакъв театър на абсурда!
Грязнов се вслушваше в интонациите и не можеше да различи фалш. Изглежда, не лъже. И не разиграва ролята на възмутена съпруга. Той помоли свидетелите да влязат в апартамента.
— По-добре вие ни покажете дали мъжът ви няма някакво тайно място вкъщи?
— Гледайте, колкото си искате — вече с пренебрежителни нотки в гласа завърши тя. — Влезте!
Жилището беше просторно и явно съвсем наскоро обзаведено по най-добрите европейски стандарти.
— Твърде, твърде приятно местенце — констатира Грязнов, докато обикаляше из стаите и се взираше внимателно. — Предполагам, че са вложени големи средства за обзавеждането. Какво друго притежавате?
— Имаме гараж и две коли, но те не са на мъжа ми, а мои и на мои роднини.
— А какво работите, Евелина Мстиславовна?
— Учителка съм в детска градина! — отговори предизвикателно жената.
— Научете ме — засмя се Грязнов — как със заплатата на детска учителка да придобия толкова имущество.