— Цял живот работя. И мисля, че съм успяла да спечеля за осигурен живот!
— Разбирам. И аз работя цял живот, но уви!
— Значи не работите толкова добре. Или не ви е провървяло.
— Възможно е. С кого живеете? — попита Грязнов. — Имате ли деца?
— Не.
— Тогава за кого се стараете?
— За себе си! — рече жената. И за първи път в гласа й прозвуча злоба.
— Мъжът ви пази ли документи на фирмата вкъщи?
— Не. Не държи нищо излишно тук. Между другото, всичките дрехи, които не смятаме да носим, веднага предаваме на благотворителни организации, помагаме и с пари. През последните години мъжът ми печелеше добре. А много ли е необходимо на двама души?
— Разбирам. Виждам, че вашият съпруг действително обича дома си, предпазлив е и внимателен. Осигурява си тила… За да има къде да се върне след затвора.
— За какъв затвор говорите?! Защо оскърбявате така мъжа ми? — възмути се жената. — Какво е извършил, че го заплашвате със затвор?
— Повтарям, убил е човек.
— Е, първо трябва да се докаже!
— За съжаление съм принуден да ви огорча: има и доказателства, и свидетели. Разбира се, не съм наивен, че да чакам Долгальов да дойде при нас със самопризнания. Но въпреки това, ако имате възможност, му предайте, че в неговия случай това е най-доброто, на което може да разчита.
— Господи, какво говорите? Не вярвам на нито една ваша дума! — Домакинята се разплака, размазвайки грима си. — Та вие изобщо не го познавате! Той е толкова внимателен, добър, толкова много обича животните. Все искаше да си купим куче. Но аз се противопоставих… Жалко е да измъчваме животното между четирите стени! Нали сме по цял ден на работа.
— Може и да обича кучетата, но е разстрелял своя счетоводител Крохин като куче с автомат в присъствието на подчинените си, за да им е за урок.
Жената погледна ужасено Грязнов, запуши устата си с длан. Обискът продължи два часа, но нищо не даде за следствието.
— Последна молба, Евелина Мстиславовна. Нужна ми е снимка на мъжа ви. Желателно да е по-скорошна.
Тя тръгна към спалнята и веднага се върна с голям пакет цветни снимки.
Грязнов избра една, където Долгальов — много внушителен младолик мъж — се усмихва, което прави лицето му привлекателно и лесно за запомняне.
— Ще взема тази — показа я той на жената.
— За какво ви е? — поинтересува се тя със закъснение.
— Ще я размножим и ще я предадем във всички отделения на милицията. Сигурно сте обръщали внимание на обявите: търси се престъпник.
— Боже! — Тя стисна с длани слепоочията си и вече се загледа в Грязнов с неподправен ужас.
„Все пак жалко за жената — помисли той на излизане. — Такава стегната, благополучна, изглежда, не е кучка. Ако, освен това е предвидлива дама и предварително е прехвърлила на роднини не само гаража и колите, то лично нея не я заплашва възможна конфискация на имуществото на Долгальов.“
На тръгване Грязнов остави за всеки случай двама оперативни служители: в случай че все пак Долгальов се появи. В което не беше много сигурен.
38.
Турецки се обади на Наталия Геранина за да попита как се чувства мъжът й.
— Мисля, че е малко по-добре. Но състоянието му е нестабилно. Лекарите казват, че трябва да се чака, времето ще покаже, а аз не знам какво да правя. Може би Андрюша трябва да бъде прегледан от чуждестранни специалисти?
— Наталия Максимовна, явно засега трябва да се доверите на лекарите. Раните в главата винаги са много опасни. Организмът трябва сам да се пребори. За щастие мъжът ви е млад, ще се справи.
— Благодаря ви за подкрепата, Александър Борисович.
— Наталия Максимовна, ако лекуващият лекар ми разреши да поговоря със съпруга ви, ще имате ли нещо против?
— Наистина не знам.
— Разберете, трябва да намерим хората, които се опитаха да го убият. Те със сигурност пак ще се появят. Понеже Геранин е прекалено затворен човек и нито с вас, нито с колегите си е споделял проблеми от този род, нямам друг изход, освен да поговоря непосредствено с него. Правя го в интерес на неговата и вашата безопасност.
— Добре. Не възразявам. Щом разреши лекарят — разговаряйте.
— Благодаря ви, Наталия Максимовна, всичко хубаво.
Турецки веднага набра лекуващия лекар на Геранин.