— Здравейте, Сергей Петрович. Безпокоя ви от Главна прокуратура.
— Познах ви, Александър Борисович.
— Искам да ви поздравя, казват, че Геранин е значително по-добре?
— Има подобрение, но не толкова, че да празнуваме победа, възможни са рецидиви — предупреди лекарят.
— Но понеже вече говори, бих искал малко да побеседвам с него. Само той може да даде информация за враговете си. Нито жена му, нито сътрудниците успяха да ми кажат нещо определено. Сам е водел всички делови разговори, по същия начин е определял стратегията на банката — еднолично.
— Но за него е още рано да се вълнува.
— Нека заедно да определим колко минути мога да разговарям с него.
— Не повече от петнайсет — каза строго лекарят.
— Може ли да дойда сега? Не е ли късно?
— Може, но по-бързо. Ще наредя да ви пуснат.
В светлата стая на Геранин, в която имаше само едно легло, беше тихо и миришеше на лекарства. Бледото лице на банкера изглеждаше безжизнено. Но като усети погледа върху себе си, Геранин отвори очите си, уморени от болка, и кимна едва забележимо вместо поздрав.
— Аз съм следовател от Главна прокуратура, Александър Борисович Турецки — представи се той. — Искам да си поговорим, да изясним някои детайли и обстоятелства около неприятното събитие, което се е случило с вас.
— Имам достатъчно недоброжелатели — започна тихо Геранин, — но не подозирам никого.
— Как вървят нещата във вашата банка?
— Засега ситуацията е устойчива, но го постигам с големи усилия.
— Разкажете за трудностите си.
Геранин говореше бавно и с мъка. Сега, след въпроса, се замисли, мълча дълго.
Турецки помнеше строгото разпореждане на лекаря за петнайсетте минути, същото му напомни и дежурната сестра, затова нервничеше, че времето напразно отминава. Но неочаквано Геранин заговори:
— Бедата на силната банка е, че постоянно искат да я глътнат, да я присвоят, да я подчинят.
— Може ли да се изразите по-конкретно? — попита Турецки.
— Щом искате. Но разказът вероятно ще е дълъг. А за мен още е трудно…
— А накратко?
— Накратко няма да е разбираемо. Но ще пробвам. Опитваха се да съсипят банката, в печата се разпространяваха слухове за нашата неустойчивост, искаха да получат петдесет и един процента от акциите и така нататък. Съветвам ви да прочетете „Скандал по руски“ в „Независимая газета“. Там има някои неща по въпроса.
Геранин уморено притвори очи.
В стаята надникна сестрата и предупреди:
— Посетителят, времето ви изтече.
— Разбрах. Благодаря ви, Андрей Афанасиевич, надявам се, че утре ще можем да си поговорим още по-конкретно.
— Да, елате, и аз се интересувам от резултатите от разследването.
Турецки се сбогува и излезе обнадежден, че утре ще може да разбере конкретни имена и събития, състоянието на Геранин внушаваше оптимизъм.
Една млада госпожица, която отчаяно мяташе съблазнителни погледи към Турецки, донесе от справочния отдел ксерокопие на статията „Скандал по руски“.
Ситуацията в Северна банка се описваше в материала като кризисна, даваше се пример за сътрудничеството на банката с руско-израелска финансова компания, която предложила изгодна сделка и обещала двайсет и пет процентна лихва по годишните депозитни сметки. След кратко сътрудничество председателят на банката Андрей Геранин прекратил сделката, в резултат на което от Северна банка си отива първият заместник на Геранин Станислав Ярмошин.
Турецки се зачете внимателно още веднъж в статията и неочаквано разбра, че най-вероятно става дума за същата руско-израелска фирма, която се е опитвала да разори банка „Ресурс“. Поне почеркът и маниерите бяха едни и същи.
По-нататък в материала се съобщаваше, че след напускането на банката над Станислав Ярмошин е извършено покушение. В асансьора, с който се качвал в апартамента си на „Кутузовски проспект“ № 30, се взривява граната. Вестникът свързваше това със скандала в Северна банка, а Ярмошин веднага обяснява в МУР, че покушението е организирано от шефа на банковата охрана. Наистина след няколко дни, когато разпитват Ярмошин като свидетел и го предупреждават за отговорността при даване на лъжливи показания, той веднага се отказва от обвиненията си. Репортерът беше описал покушението в най-ярки краски. Гранатата уж се взривила в затвореното пространство на асансьора, при това без да нанесе сериозни рани нито на Ярмошин, нито на охранителя му.