Турецки едва не прихна на глас, помисли си, че единствено родните драскачи могат да лъжат толкова примитивно, само и само да им плащат пари. Веднага си личеше, че вестникът е изпълнявал нечия нечистоплътна поръчка. А и целта е била ясна: покушението срещу Ярмошин да се свърже с името на директора на банката Геранин.
Сега Турецки имаше какво да пита ранения банкер, в частност по повод на израелската фирма разговорът можеше да се окаже съвсем конкретен.
Зает с мислите си, той не обърна веднага внимание на скъсващия се от звънене вътрешен телефон. А когато се обади, чу както винаги недоволния глас на Казански:
— Александър Борисович, ако обичате, елате при мен. Цяла сутрин ви търся.
— Не съм излизал от кабинета си. Изглежда, някой ви е заблудил.
— Елате, имаме много важен разговор…
Началникът на следственото управление се правеше или наистина беше потънал в четене на вестник. Вдигна поглед към Турецки, а в очите му имаше откровен упрек.
— Защо така лошо постъпвате, Александър Борисович? Интересно, колко ви плати вестник „Московски комсомолец“ за шокиращите материали срещу заместник-министъра на финансите Савелиев?
— Имате ли доказателства, че тъкмо аз съм продал компромата за вашия приятел?
— За съжаление нямам доказателства, но знам, че видеокасетите се намират във вашия сейф. И той не ми е никакъв приятел. Моля да го имате предвид.
— А не допускате ли, че материалите са продадени от някой друг, а ние всъщност имаме едно от копията?
Казански подаде вестника на Турецки:
— Вземете, можете да се запознаете.
— Тук? При вас?
— Да, разбира се, веднага ще обсъдим.
Турецки седна до бюрото и започна да чете статията, наречена „Чиновнически интереси в банята“. В нея наистина се описваше и коментираше заснетото на видеокасетите: гуляите с момичета, а по-нататък — посещението на сауната с младите жрици на любовта.
— Откъде може да се е появило това? — гневно попита Казански. — Нали ви помолих да не огласявате фактите!
— Засега не мога да ви кажа по какъв начин информацията се е промъкнала в печата, трябва да поговоря с Пихтин, собственика на записите, може би ситуацията ще се изясни.
— Добре, изяснявайте, търсете. Трябва да докажете, че нямате нищо общо! По-нататък, имам още един въпрос към вас: защо сте задържали сина на генерал Василиев?
— Откъде имате тези сведения?
— Нима има значение?
— Да, има. Моля да отбележите, през цялото време някой активно ви заблуждава. Кирил Василиевич си е вкъщи. Той е важен свидетел по делото за убийството на счетоводителя Крохин. Това първо, а второ, той е взел участие в присвояването на материални ценности на стойност шестстотин хиляди долара, пресечено вчера от оперативната група. Не съм възнамерявал да го арестувам, макар че той наистина изрази желание да се озове в следствения арест. Бои се от отмъщението на колегите си. Затова избрах като мярка за неотклонение подписка да не напуска града.
— Но защо аз не зная нищо за това? — попита възмутено Казански.
— Въпросът не трябва да се задава на мен. Задачата беше възложена пряко от Константин Дмитриевич Меркулов и изискваше незабавно решение. Ние се справихме своевременно, предотвратихме грабежа. Сега търсим организатора. Известни са и съучастниците в престъплението.
Казански мълчеше, на лицето му беше изписана досада, постоянно му се струваше, че го подминават. Тази подозрителност заплашваше да прерасне, ако вече не е прерасла, в патология, поне така си мислеше Турецки.
— Ще ви помоля по-малко да закачате… семейството на генерал Василиев.
— А знаете ли защо са държали Кирил във фирмата, която ръководи убиецът и мошеникът Долгальов? Не? Тогава да ви кажа. Генерал Василиев е бил съветник на фирмата по митническите въпроси. Пак той е съветвал и банка „Ресурс“, за което е получил твърде луксозно и скъпо жилище на символична цена.
— Не виждам нищо лошо в това. Той е офицер от запаса, а нашето законодателство не забранява… — започна Казански, но Александър го прекъсна:
— А аз виждам! Василиев старши не просто е съветвал, той е бил своеобразен „чадър“ за престъпната дейност на мошениците — банкери и бизнесмени. Нека се срещнем, когато подготвя делото за изпращане в съда, и тогава да обсъдим детайлите. Не знам какво ще стане с бащата, но за Кирил Василиев мога да кажа следното: предполагам, че ще му се наложи да отговаря не само като свидетел.