— Кажете сега в какво ме обвинявате? Не разбирам вашите намеци! Искам да зная с какво право ме държите тук?
— Вече казах: имаме няколко въпроса, на които трябва да получим отговори.
— Кои сте вие?
— Главна прокуратура.
— Ах, ето какво било. Добре де, слушам въпросите ви.
— И тъй, да започваме. Кажете, ако обичате, какви недвижими имоти, принадлежали на банка „Ресурс“, се намират зад граница и в частност в Англия?
— Лично аз не знам такива имоти.
— Тогава позволете да научим къде сте живеели с госпожа Бережкова, когато сте се намирали във Великобритания?
— В моя собствен дом.
— А този дом сте го купили с парите, спечелени от банка „Ресурс“? Така ли да разбираме?
— Трябва ли да попълвам декларация за доходите си?
— Не ви моля от любопитство да назовете имуществото на въпросната банка. Загиват хора, горят сгради, изчезват влоговете на хиляди граждани, а вие, новоизлюпеният английски лорд, се правите, че нищо не знаете и не разбирате.
— Лично аз нямам никакво отношение към изброените проблеми — категорично заяви Козлов.
— Владимир Афанасиевич, вие ли готвихте последната пратка с храна за Бережкова в затвора?
— Аз й подготвях колетите, но не знам дали моят е бил последен.
— А вземахте ли первитин от Мирек?
Козлов наведе глава, сякаш размишляваше какво да отговори, после изигра кратко смущение:
— Вземах за себе си, обичам понякога да разпусна.
— Отдавна ли употребявате наркотици?
— Не. Започнах съвсем наскоро.
— А знаете ли, Владимир Афанасиевич, че онзи, който започне, в края на краищата се оказва в психиатрична клиника? Разбира се, нямам предвид первитина, изготвян от Шайбаков в примитивни условия.
— Какво общо има Шайбаков? Изобщо нищо не разбирам.
— Десетина момичета, на които Шайбаков е сипвал в питието первитин, сега лежат в клиниката. Шайбаков е добавял в лекарството си транквилизатор с противоположно действие, за да усилва сексуалната възбуда. Как ви се харесва?
Козлов сви рамене, навъси се, но премълча.
— Всъщност вие сте тласнали Мирослав към производство на первитин. Той ми разказа най-подробно как е станало всичко.
— Аз само донесох няколко списания, в едно от тях случайно се оказа статия за первитина. И мисля, че в това не може да се открие престъпление.
— Пак ли никой не е виновен за това, че сте отровили Бережкова с конска доза первитин? Искали сте да доставите приятни усещания на любимата дама? Но малко сте се престарали. Нали?
— На никого нищо не съм сипвал. Ще ви се наложи да го доказвате дълго и безуспешно.
— А кой го е сипал?
— Може да е сестра й. Тя беше влюбена в мен, неведнъж ме е придумвала за съжителство. Открито ми говореше, че ме ревнува от Алла. Защо да не е отровила тя сестричката си от ревност?
— Вече обсъждахме този въпрос със Суркова. Да, самата тя е употребявала первитин, но в много малки дози. Алла не е одобрявала това й увлечение, карала се е заради пристрастието й към наркотиците.
— Ето, виждате ли — карала се. Напълно е възможно да е отмъщение. Обида или оскърбено самолюбие. А аз нищо не знам, не съм отравял Бережкова. Категорично.
— Добре. Да запишем в протокола вашите думи. Защо Бережкова се връща от Англия в Москва, нали е знаела, че правозащитните органи тук се интересуват от нея?
— Тя си имаше свои планове и пристрастия. Знаете ли, в Англия настъпи известно охлаждане между нас. Аз я убеждавах да не пътува, но моите аргументи бяха напразни. Всички ние, руснаците, боледуваме за Русия. И аз пристигнах, за да усетя още първата вечер, че нищо повече не ме задържа тук — нито семейството, нито приятелите, нито приятелките.
— Разкажете ни как прекарахте вечерта, когато умря банкерът Акчурин? Какво стана тогава? Как се случи?
Козлов не бързаше да отговаря, сякаш се мъчеше да разгадае мислите на Турецки.
— Вече не си спомням добре, кога беше то! — каза той без желание.
— Не толкова отдавна. Разбирам ви: просто не искате да си спомните! Или чувствате заплаха за себе си?
— Не ми стоварвайте всичко на главата! — повиши глас задържаният. — Е, пристигнахме във вилата на Акчурин. Тримата, с нас беше и Никита Воронин. Вечеряхме, гледахме малко видео и легнахме да спим. Сутринта Акчурин беше мъртъв.