Выбрать главу

— И от какво умря?

— Лекарите казваха, че било нещо със сърцето.

— А кой е този Воронин? — попита равнодушно Турецки.

— Мой приятел от клуб „Парадайз“.

— Така ли! Чудех се къде съм чувал това име. А той с какво се занимаваше по онова време?

— Беше мой шофьор и телохранител.

— Ясно. Искате ли да ви кажа от какво е умрял Акчурин?

— Какво значение има сега? Всеки си носи кръста и получава онова, което е заслужил.

— Значи смятате, че Акчурин е заслужил да бъде отровен с кокаин?

Козлов погледна смутено Турецки, очите му безпомощно се засуетиха, но от чувство за самосъхранение изведнъж в поведението му настъпи промяна, престорената мекота се смени с агресия:

— Стига! — закрещя той. — Нямате никакви доказателства! Искам адвокат! Няма да ви кажа нито дума повече!

— Оставете истериката, Козлов! — прекъсна го спокойно Турецки.

— Вие ми приписвате две убийства, а аз трябва да мълча? Благоволете да представите доказателства! И изобщо, още не знаете с кого си имате работа!

— Разбирам ви, Владимир Афанасиевич, изнервили сте се, изморен сте, трябва да починете. Сега ще ви изпратим в следствения арест. В най-скоро време ще се срещнем с вас, а вие помислете по какъв начин ще се оправдавате.

Козлов като че ли се успокои, придаде си важен вид, сякаш е станал победител в неравна схватка. Турецки на свой ред си отбеляза задача: незабавно да се срещне поне с двама свидетели, близки на семейството на покойния банкер — с Марина Суркова и Никита Воронин, неочаквано изплувал едва сега в делото на Акчурин.

Дадоха на Козлов да прочете протокола. Той го изучаваше внимателно и търсеше уловка, но не откри нищо и решително подписа там, където му посочиха.

— Може би си струваше да го притиснем още? — каза Олег, когато изведоха Козлов. — Той видимо започна да нервничи.

— Олег, моята фактура е слаба. Ще се наложи усилено да поработя през следващите дни за нещо по-конкретно. Но с кокаина се издъни.

— Английски лорд! Ако не бяхме го хванали на летището, щеше да отлети със старите си грехове в новия живот — отбеляза Величко.

— Е, ако сме честни докрай, не го хванахме ние с теб. И после, тъкмо греховете му го задържат — усмихна се Турецки. — Факт! Но виждаш ли, даде показания, подписа протокола. Не псува, държи се прилично. Готово, Олег, свободен си.

Занимавай се с набелязаните задачи, а аз имам още една свръхпротивна и скандална работа.

След като остана сам, Турецки въздъхна и започна да звъни на заместник-министъра на финансите. Осведоми се учтиво за здравето му. Попита какво мисли за публикацията във вестника.

— Днес се чувствам зле — съобщи Савелиев. — Погледнах и подписах няколко важни документа и ще си отида у дома да боледувам. Елате у нас, там ще поговорим.

Степан Макарович продиктува адреса, Турецки обеща да отиде.

Помнейки уверенията на Пихтин, че е предал всички касети, за всеки случай реши да се застрахова, позвъни във вилата, където охраната имаше телефон. Щом чу от дежурния, че с Пихтин всичко е наред, помоли да го извикат.

— Привет. Как си почивате?

— Благодаря, Александър Борисович, засега нямаме проблеми. Дадоха ми отпуска.

— Днес в пресата изплува информацията за Савелиев. Кажете ми честно, показвали ли сте на някой журналист видеозаписите?

— На никого! Честна дума!

— Помислете, моля ви — настояваше Турецки.

— Не, пак ви повтарям, че се канех да търся възнаграждение само от заснетите, знаейки, че на всички не им е чиста работата.

— Добре, но ако случайно си спомните, звъннете — каза Турецки на раздяла.

Ако наистина информацията не е излязла от Пихтин, значи неин източник може да е бил самият Савелиев. Или обкръжението му. Макар да не е изключено в сауната още някой да се е изхитрил да припечели по същия начин като Пихтин.

Турецки извика служебната кола и тръгна към Савелиев, обмисляйки възможни канали за изтичане на информацията. Но така и не измисли нищо свястно. Зад прозореца се мяркаха автомобили, хора, реклами. Всеки си живееше живота, независимо от останалите. Но имаше нещо, което съединяваше частите в обща картина, караше хорската маса да мисли за едно и също. Това беше информацията. Тя държеше съдбите, създаваше мнения, даряваше слава и известност, оскърбяваше и унижаваше, раждаше и убиваше.