— Благодаря ви за помощта в семейното разследване, Александър Борисович. Ще звънна на Казански и ще се извиня за резкостта си. Ах, помислете, какъв подлец, как само ме съсипа! Нима някога съм мислил, че от собствената ми дъщеря ще дойде такова безчестие! Добре, каквото повикало, такова се обадило… Когато стана просто пенсионер, те ще изгубят още повече.
Савелиев изпрати Турецки до вратата, мърморейки под носа си. Жена му излезе от кухнята и отбеляза укорително:
— Степан Макарич, имаш високо кръвно, а непрекъснато се ядосваш! Може би е време вече да помислиш за здравето си?
— Мълчи, коза такава! Писнало ми е от теб! Като си нямаш акъл, по-добре използвай моя!
Жената се хвана за главата и изведнъж се обля в сълзи от обида. Турецки побърза да напусне този посърнал дом, затрупан от ненужни предмети.
40.
Сестрата, която придружаваше Турецки до стаята на Геранин, каза:
— Лекарят отново ви разреши да поговорите с болния петнайсет минути, имайте го предвид.
Милото женско личице днес не беше толкова сурово, колкото вчера. Турецки я прегърна на шега и прошепна, навеждайки се над ухото й:
— Ще ме издадете ли, ако остана с пет минутки повече?
— А какво ще получа? — попита тя кокетно.
— Искате подкуп от следовател от Главна прокуратура? — попита тихо Турецки.
— Точно така — заусмихва се тя и се притисна до рамото му.
— Добре, изберете валутата — отговори той и забърза към стаята.
Лицето на Геранин изглеждаше безжизнено върху бялата възглавница. От нерешителност Турецки спря до леглото, почака няколко секунди, след това докосна ръката на болния. Геранин отвори очи и както се стори на следователя, не го позна веднага.
— А, вие ли сте? — рече той и гласът му прозвуча като изпод земята. — Мислех за вас.
— Намерих статията във вестника.
— Добре.
— Досещате ли се кой може да е написал този пасквил?
— Познавам човека, който контролира изданието. Казва се Генадий Сорокин.
— Този в правителството ли?
— Точно той. Но колкото и да ни се струва странно, въпреки общоизвестната забрана да се съвместява държавна служба с частен бизнес, този чиновник е глава на най-голямата финансова компания. Срещахме се наскоро. Знаете ли какво поиска от мен? Никога няма да се досетите. Поиска да получи петдесет и един процента от акциите на Северна банка.
— А вие му отказахте?
— Да. Както вече сте разбрали от статията, от близо година преследват банката ми. Отначало чрез финансова кампания искаха да ме разорят. Когато не успяха, се разрази скандалът с Ярмошин.
— Защо е нужно това на Сорокин?
— Очевидно неговата финансова империя не е много стабилна и си търси банка-жертва, от която като вампир да изсмуче парите, да я обяви във фалит и по този начин да си стабилизира позициите. Нещо подобно стана с банка „Ресурс“. Същата руско-израелска фирма предложи двайсет и пет процентна годишна лихва по депозитните сметки. Банката клъвна заради големите проценти, по принцип нереални за Израел. Започна източване на пари. Наистина Акчурин се усети, но скоро го премахнаха, а „Ресурс“ се търкулна по наклонената плоскост. Налетяха хищниците и разграбиха каквото бе останало…
Гласът на Геранин съвсем отслабна, той притвори очи и замълча.
— Смятате ли, че този терористичен акт е резултат от неотстъпчивостта ви?
— Няма съмнение, че е заради несговорчивост. Но изобщо конфликтът не е със Сорокин. Засега ви посветих в ситуацията около банката, от която се оказаха заинтересувани във висшите сфери. Но има и друга страна. Почакайте малко да си отдъхна… — Геранин затвори очи и леко отметна глава.
Турецки чакаше търпеливо: варварство е да кара тежко ранения човек да води отговорен разговор, но следствието нямаше никаква друга възможност да намери поне някакви следи.
— Има и друг проблем — Геранин продължи тихо разказа си. — С неговото решение активно искат да се заемат криминални структури. Както може би ви е известно, интересите на нашата банка са свързани с Чечня. Ако говорим по-конкретно, с Максудов, така да се каже, заместник върховния ръководител на Ичкерия. Всъщност той се занимава с всички въпроси, свързани с възстановяването на Грозни. Тяхното финансиране върви изключително през Северна банка, понеже ние успяхме да докажем, че сме устойчива структура. Централната банка ни вярва. Изглежда, това обстоятелство е привлякло особеното внимание на чеченския криминален свят. Вече няколко пъти така наречените московски чеченци ме отрупваха с предложения да поддържам контакт с тях, да мина под техния „чадър“. Аз отказах. Но един Господ знае колко ще продължава това. Или техният Аллах. Започва се с малко, после апетитите растат. С една дума, както лисицата от приказката хвърляла рибата от каруцата… Не знам, може би ги дразни моята неотстъпчивост? Вече имах възможност да говоря на тази тема с Максудов, той обеща да предприеме всички необходими мерки. Може този терористичен акт да е част от тях? Както се казваше доскоро: няма човек — няма и проблем. Между другото, нали първоначално и „Ресурс“ беше създадена с чеченски пари. Но там, както може би ви е известно, тръгнаха в малко по-друга посока… Съвсем между нас да си остане — Геранин едва мръдна пръст и Турецки разбра, че трябва да се наведе по-близо до устните му, за да чуе шепота: — Те бяха решили да превъртят парите… А бяха много… страшно много… Е, после е известно, банката бързо и ловко беше доведена до фалит.