Стивън Крейн
Черните конници. Събрани стихотворения
ЧЕРНИ КОННИЦИ ДОЙДОХА ОТ МОРЕТО (1895)
01. ЧЕРНИ КОННИЦИ ДОЙДОХА ОТ МОРЕТО…1
Черни конници дойдоха от морето.2
Дрънчаха щитове и копия,
блъскаха подкови и копита
Диви крясъци и веещи се гриви
се смесваха със вятъра.
Така започна нашествието на Греха.
02. ТРИ МАЛКИ ПТИЧЕТА В РЕДИЦА…
Три малки птичета в редица
дремели, седейки в редица на клонче.
Наблизо минал пътник
и птичките се сбутали.
— Че пее смята — чуйте?!
Каза ли се те една на друга
и се заклатили от смях.
След туй, дълго гледали след него
със искрено съчувствие.
Те били така забавни,
тези три мънички птички.
03. В ПУСТИНЯТА…
В пустинята
видях човек, гол, озверял,
който клечеше на земята,
държеше сърцето си в ръце
и го ядеше.
Аз казах:
— Хубаво ли е приятелю?
— Горчиво е, горчиво! — отвърна той —
Но ми харесва,
защото е горчиво,
и защото то е моето сърце!
04. ДА, ХИЛЯДИ ЕЗИЦИ ИМА В МОЯТА УСТА…
Да, хиляди езици има в моята уста
и лъжи — деветстотин деветдесет и девет.
Но се надявам, че последният ще ми помогне
да създам мелодията, която искам.
Но той е мъртъв в моята уста.
05. ВЕДНЪЖ СЕ ПОЯВИ ЧОВЕКА…
Веднъж се появи човека
и каза:
— Подредете всички хора на Земята в редица!
И изведнъж
настъпи страшна врява между хората —
против подреждането във редица,
крещяща караница, международна,
в нетърпимите години.
И кръв разля се —
от тези, които не стояха в редици
и от тези, които копнееха за тях.
Накрая, Човекът, тръгна плачейки на смърт.
И оцелелите след кървавото време
избавиха се от наивността.
06. БОГ ОФОРМИ КОРАБЪТ НА СВЕТА…3
Бог оформи корабът на света внимателно.
С безкрайното търпение на всички майстори.
Направи той корпусът и платната
Държеше в ръцете си руля,
готов за поправка.
Изправен стоеше, гледайки своята работа гордо.
Но ето — в съдбовното време — по погрешка го викнаха.
И Бог се обърна да види.
Корабът — в удобния случай — се хлъзна със плясък,
меко, безшумно отплава.
Оттогава, лишен от рул, той се носи по морето,
блуждаещ в непредсказуем път,
извършил странна еволюция,
следейки — най-сериозно —
глупостта на ветровете.
И имаше много на небето,
които се смяха над това.