Вестникът — това е сборник от полуправди,
които на всеки ъгъл викат момчетата,
разстилат несериозни разсъждения
за милиони снизходителни и насмешливи хора,
чиито семейства в това време, седят до камината
слушайки душераздирателни разкази
за нечия самотна агония.
Вестникът — това е съд,
който вярно и невярно се върши над всеки —
тъпостта на честните хора.
Вестникът — това е тържище,
на което мъдростта продава свободата си,
а тиквените глави се увенчават с корона.
Вестникът — това е игра,
в която грешните ходове носят победа,
а майсторството води до гибел.
Вестникът — това е символ;
безполезна хроника на живота,
сборник с кресливи истории,
концентрирани всевечни глупости,
които преживяват не възпрепятствано векове,
блуждаещи по беззащитният свят.
88. ПЪТНИКЪТ…24
Пътникът,
стъпил на пътеката на Истината,
и застанал в изумление:
тя била гъсто обрасла с трева.
— Хм! — казал той, —
Явно тук отдавна
никой не е ходил.
След това разбрал, че всяка тревичка
е остър нож.
— М-да! — измърморил тогава —
Ще ида на друга пътека.
89. КОСИ СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ВЪРХУ КАФЯВИ СТЕНИ…25
Коси слънчеви лъчи върху кафяви стени.
Забравената чистота на чистото синьо.
Обръщения към Бога с гръмогласни химни.
Песни на ярост и песни на плач,
грохот на колела, удари на копита, звън на камбани.
Приветствия, прощавания,
любовни повици, предсмъртни стонове.
Викове на радост, безумие, страх, отчаяние,
тъмен зверски рев.
Песнопенията на цветята.
Писъците на отрязано дърво.
Безсмисленото бръщолевене на кокошки и мъдри мъже —
всичко това е разногласния хор, възнасящ се към звездите:
„О, Боже, спаси ни!“
90. ВЕДНЪЖ, ЧОВЕКЪТ, СЕ ПОКАТЕРИЛ…26
Веднъж, човекът, се покатерил
на покрива на къщата си,
и се обърнал към небето.
С гръмовен глас го пронизала небесната сфера.
Боен вик го възнесъл към самото слънце.
И ето на облаците се появили черни точки,
а след време и Бог —
цялото небе се напълнило с войска.
91. ЖИВЯЛ НЯКОГА ЧОВЕК С ДЪРВЕНО ГЪРЛО…
Живял някога човек с дървено гърло,
който опитал да пее,
но честно казано резултатът
бил плачевен.
Но се намерил един,
който заслушал хлопането
на дървеното гърло
и разбрал какво
се опитва да каже певеца.
Певецът бил от това
изключително доволен.
92. ПРЕУСПЕЛИЯТ ЧОВЕК, ИЗДИГНАЛ СЕ САМ…
Преуспелият човек, издигнал се сам,
тръгнал по водите на летата.
Покрит с мокрите петна на грешките,
кървавите грешки,
Усмихващ се от победите над слабите,
стои той сега на брега от монети,
Подобно на статуя на Благодарността.
Ето, с костите на глупаците
той купува копринени знамена,
на което ще видите неговия тържествуващ лик;
С кожа на скалпирани мъдри мъже,
купува ежедневните поклони на всички.
От жива плът с костен мозък
е изтъкано покривало,
покривало, под което той вижда безметежни сънища.
В невинно невежеството, в невежа вина,
той поверява своите тайни на тълпата:
— Така аз се защитавам: така добих своето.
Самодоволен, усмихващ се,
тежко стои той върху мъртвите,
изправен на колона от черепи
той разправя, как е сгазил бебета —
самодоволен, дебел, мазен,
произнася своята реч в невинно невежеството.
Самата невинност!
93. ПРЕЗ НОЩТА…27
През нощта
сиви, оловни облаци загръщаха долините
и планините, се опитваха да видят Бог, самотни.
— О, Създателю, преместващ вятъра с движение на пръст,
ние сме смирени, празни, безполезни планини.
Позволи ни бързо да пребродим земята,
за да се поклоним към Твоите нозе.
На утринта
звуците на хорския труд се разнесоха
по сините мили на небесата
и малките черни градове бяха ясно различими.
— О, Създателю, знаещ предназначението на дъждовните капки,
ние сме смирени, празни, безполезни планини.
Дай ни глас, молим те, Господарю,
за да се можем да пеем за Твоето съвършенство към Слънцето.
Привечер
далечните долини били опръскани с дребни огньове.
— О Създателю,
Ти, който знаеш цената на кралете и птиците,
26
Стихотворението е писано не по-късно от 1897 год. Според изследователите — в град Хартфорд, щата Ню Йорк, където братът на Крейн — Уилям бил съдия.
27
За първи път било отпечатано в сп. „Chap-book“ през март 1896 год. под названието „Строфи“ („Verses“). В „Американска антология“ носи названието „Върхове“ („The Peaks“). Една от черновите на стихотворението е на пишеща машина — Стивън Крейн бил един от първите писатели възползвали се от новото изобретение.