Ти, който сътвори, нас смирените, празни, безполезни планини.
Ти, който имаш нужда от вечно търпения,
ние се прекланяме пред твоята мъдрост, Господи,
ние, смирените, празни, безполезни планини.
През нощта
сиви, оловни облаци загръщаха долините
и планините, се опитваха да видят Бог, самотни.
94. ДЕМОНЪТ НА СМЪРТТА БЪРБОРИ…28
Демонът на смъртта бърбори
от върховете на дърветата.
Кръв, кръв и изскубана с корените трева —
така започна агонията,
агонията на самотния ловец.
Сиво-зелената гора е безчувствена
в предсмъртните му конвулсии.
Лодка с блестящи по водата весла,
девойка с нежни, пълни с тревога очи
и нейният зов:
— Джон!
Ела, появи се, ловецо!
Нима не чуваш?
Демонът на смъртта бърбори
от върховете на дърветата.
95. УДАРЪТ НА ДОЛАРА ВЪРХУ СЪРЦЕТО…29
Ударът на долара върху сърцето —
този весел топъл червен огън,
със спокойни кадифени сенки,
меко движещи се върху вратата.
Ударът на милиони долари —
това е крах за неудачници,
зеещата емблема на Персия,
нагло въставане против
символите на доблестта и честта.
Виковете на старата красавица,
блудстваща с дребни търговци
за вино и кръчмарски разговори.
Глупави богати селяни, тупащи килим от хора,
мъртви хора, мечтаещи благоухание и светлина,
в тъканта на своя живот.
Половината от тези,
които са играли играта честно,
лежат под нозете на тъмни личности,
с души на роби,
които постоянно говорят за дрънкулки,
забравяйки за мястото, за хората,
за делата, за родината,
дъвчещи и мляскащи за шапки.
Цвърчащи като плъхове за шапки.
За шапки!
96. ЧОВЕКЪТ КАЗАЛ НА ВСЕЛЕНАТА…
Човекът казал на Вселената:
— Виж! Аз съществувам!
— Все едно — казала Вселената, —
този факт не поражда у мен
никакво чувство на задължение!
97. КОГАТО ПРОРОКА, САМОДОВОЛЕН ДЕБЕЛ ЧОВЕК…
Когато пророка, самодоволен дебел човек,
достигнал върха на планината
той изкрещял:
— Да бъде проклет целият ми опит!
Мислех си, добрите страни са светли
а лошите земи са черни.
Но всички те са сиви.
98. ИМАЛО ЕДНА СТРАНИ, КЪДЕТО…30
Имало една страна, където не растели теменужки.
Някакъв пътешественик попитал:
— Защо?
Хората му отговорили така:
— Веднъж теменужките, растящи по
тези места, казали:
„До тогава, до когато една жена по своя воля
не отдаде на друга своят любовник,
ние ще се сражаваме в кръвопролитна война!“
Скръбно хората добавили:
— Сега тук няма теменужки.
99. ПО ВРЕМЕ НА СТРАНСТВО АЗ СРЕЩНАХ ЧОВЕК…
По време на странство аз срещнах човек.
Той ме погледна любезно и каза:
— Покажи ми над какво се трудиш.
И аз извадих от торбата една от моите стоки.
Той каза:
— Това е грях!
Тогава друга аз извадих от торбата.
Той каза:
— И това е грях!
И така до края все повтаряше:
— Това е грях! Това е грях!
Накрая закрещях:
— Но нищо друго нямам!
Той ме погледна благо. Произнесе:
— Бедна душа!
100. О, ИЗКУСЕН МАЙСТОРЕ!
О, изкусен майсторе!
Моля те сътвори ми сън,
сън за моята любов.
Хитро сплети в него слънчевата светлина,
нежният вятър и цветята.
Нека и се присъни платно от ливади.
И — скъпи мой майсторе —
нека да види мъж, който се разхожда по тях.
101. МИМОЛЕТНИТЕ ОТБЛЯСЪЦИ БИЛИ ГЛАСОВЕ…31
Мимолетните отблясъци били гласове
— светлозарни гласове —
сливащи се в карминени, виолетови,
зелени, златни мелодии.
Хорът от цветове се леел върху водата;
не играели чудни сенки върху листата на дърветата;
не пели борове на хълмовете;
никой не нарушавал тишината на синята вечер
и хорът на цветовете леел върху водата
карминени, виолетови,
зелени, златни мелодии.
Малки блестящи камъчета
хвърлени от тъмното покривало на вечерта
пеят чаровни балади за Бога,
за вечността и духовния покой.
Малки жреци, малки свети бащи,
нямам вяра във вашите песнопения,
когато чудният хор лее върху водата
карминени, виолетови, зелени,
29
За първи път било отпечатано в сп. „Philistine“ през февруари 1898 год. на задната страница под название, което условно може да се преведе като „Някои подробности“ („Some Things“).