Хоризонт малък като гърло на бутилка.
Надвисващи гори от вълни с черни гребени.
Близък стон на кълбяща се пяна.
Бог е безучастен.
Непрекъснатите издигания и
клатушкания на морето.
И ръмженето, и пак ръмженето на вълните.
Потъващи, зелени, брулещи, безкрайни.
Брулещата гибел.
Бог е безучастен.
Цялото море е шепите на Ръцете Му,
всички океани могат да се завъртят
и да паднат като дъжд от звездите —
от един само Негов жест на състрадание към детето.
Океаните могат да станат на сива прах,
да умрат с дълги стонове и вой
сред врявата на рибите
и плача на корабите
от това, че той е взел в Ръцете Си мишка.
Хоризонт, малък като ръб на чаша,
в ръцете на осъден убиец.
Тъмночерни, навъсени валове,
скърцащи, пияни вълни към небето.
Слабееща ръка, отпускаща се
върху отломъци от мачта.
Бог е безучастен.
Последната, безценна глътка въздух:
целуни водната гибел по лицето.
Изморено, бавно люлеене на изгубени ръце
и морето, неспокойното море, морето.
Бог е безучастен.
114. ТИ ПЕЕШЕ ЗА РАЗПЛАТАТА
Ти пееше за разплатата,
за усуканите струни на човешкото сърце,
за трясъка, на светкавицата на жестокото възмездие.
Аз пея за хората с ранима душа
и за силните, могъщи богове,
които се изумяват
от могъществото на хората.
— Силните, могъщи богове —
— И хората с раними души —
115. ГОЛА ЖЕНА И МЪРТВО ДЖУДЖЕ
Гола жена и мъртво джудже;
Изобилие и безчувственост.
Бедното джудже!
Ти царува заедно с крале-глупаци,
умираше под звън на бокали и брътвежи,
завършваше живота си, отчаян клоун.
Ала преди и след теб,
във всички времена е съществувал вечния клоун —
— вечният клоун —
Голата жена.
116. МАЛКИТЕ ПТИЧЕТА В НОЩТА34
Малките птичета в нощта.
О, много могат да разкажат те,
стоейки на редица на клончето,
гледайки ме със сериозните си очи.
Разказват за цветя, които са видели и обичат
по далечните ливади и дъбрави.
И бледия пясък под нозете на морето.
И ветрецът, разклащащ листата.
Тяхното познание е необятно.
На тези малки птичета в нощта.
117. РАЗГАДАЙ МОЯТА ЗАГАДКА35
Разгадай моята загадка.
Жестоки като ястреб летят часовете;
ранените рядко умират у дома;
могъща ръка управлява морските вълни;
присмехулните обиди са силни, защото са лъжи.
И всичко това е свързано с тайнствена връзка.
Разгадай моята загадка.
118. АХ, ИЗМЪЧЕНА КЕСИЬО, ЗАЩО РАЗТВОРИ ПАСТ…36
Ах, измъчена кесиьо, защо разтвори паст
като лакомо момче?
Нямам как да те нахраня!
Твоите поражения са винаги пухтящи,
ти не познаваш чувството на гордост
Защо ме зяпаш така,
с какво те обидих?
И ми се усмихваш криво с празния си стомах!
Ти знаеш, че бих продала и своите стъпки към гроба
Ако тази сделка можеше да бъде честна.
Не назовавай имената на таящите се в теб пороци —
Нито дъха, нито живата душа няма да дадем —
ние с теб сме прекалено слаби, за да вършим зло.
Какво? Слушай, лъжецо, когато беше пълен със злато,
нима се бунтувах?
Нима не ти давах възможност да се наситиш?
Не, кафяви дяволе, сега ти си пълен с лъжа,
подобно на богатството —
те не могат да съществуват едни без друг.
119. НЯКОЙ СЕ СПУСНАЛ ОТ НЕБЕСАТА…37
Някой се спуснал от небесата
— разказват хората —
и вързал с лента
мъжът и жената.
Мъжът мислел,
че лентата е златна.
А друг — че е желязна.
Жената също мислела, че е желязна.
Но вторият мъж,
махнал с ръка и си замина.
И, за бога,
той не е бил доста умен.
120. БОГ СЕ ЯВИЛ НА ЧОВЕКА38
Бог се явил на човека
и му казал:
„— Имам ябълка,
великолепна ябълка,
кална се във предците си,
живели дълго преди нашето време!
Тази ябълка е родена
от съкровените мисли
на небесните предци.“
„Аз ще я увеся тук.
И ще посадя дървото до теб,
така че да можеш да я достигнеш.
Но ти трябва да запушиш ноздри,
и да не пускаш ръка,
и да не поглеждаш,
и да седиш тук шестдесет години,
34
За първи път стихотворението било отпечатано през февруари 1934 год. в алманаха „The Golden Book“. Ръкописът бил сред откритите през 1931 год. от Харви Тейлор (водещ рубрика във в. „Ню Йорк Хералд Трибюн“, в който работил по-рано и самия Крейн) непубликувани ръкописи и записки на автора.
35
Стихотворението е писано в началото на 1899 год. То послужило като епиграф за разказа „Безименният род“ („The Clan of No-name“) от сб. военни разкази „Рани под дъжда“, издаден за първи път през 1900 год. от ню-йоркския издател Фредерик А. Стокс.
36
Според Коруин Кнап Линсън, приятел на автора това е едно от първите стихове, написани от Крейн. Датира се най-често — декември 1892 година. За първи път било публикувано през 1957 год. в сб. „Поезията на Стивън Крейн“ (Ню Йорк, 1957), под редакцията на Даниъл Дж. Хофман. В същият сборник за първи път се появили и стихотворенията от 119 до 135.
37
Изследователите считат, че стихотворението отразява някои от взаимоотношенията на Крейн с Кори Етел Стюарт. Преди да се оженят тя била омъжена за друг. Някой дори предполагат, че се e омъжила за Крей още преди да оформи развода си. Както се вижда и от други стихове темата за „любовния триъгълник“ е била винаги актуална за поета.
38
Тук по много особен начин Крейн преосмисля библейския епизод с изкушението — Адам заема мястото на Ева. Според Крейн, човекът изначално бил създаден от Бога с всички негови слабости, и следователно, ако успее да ги превъзмогне той ще стане равен на своят създател.