оставяйки ябълката недокосната.“
Човекът отвърнал така:
„O, най-забавен от Боговете,
що за безумие е туй?
Съзирам, ти си измисли моите желания,
както си измислил и ябълката.“
„Какво ще се случи?
Мога ли да се разпореждам с живота си
принадлежащ на теб?
Моите желания?
Помисли, глупав бог —
ако разпилея по вятъра
шестдесет от своите години,
аз ще стана по-велик от Бог,
по-велик от теб самият.
И тогава, самодоволен властелин,
ти ще видиш златни ангели,
пеещи неземни химни,
кръжащи над трона,
оказал се под моите крака.“
121. СИВО СЪЩЕСТВО ОБИТАВАЩО ВЪРХОВЕТЕ НА ДЪРВЕТАТА
Сиво същество обитаващо върховете на дърветата.
Никой не знае, колко ужасен е неговия поглед,
освен онези, които са срещали Смъртта
сред пустинята.
Но някой случайно видял
как се раздвижват клонките под неговите криле.
Чул риданието на бурният му смях,
и се оказал в мистични места —
места, в които само сивото същество било.
122. АКО ТЪРСИШ ПРИЯТЕЛ СРЕД ХОРАТА
Ако търсиш приятел сред хората,
помни: те крещят за своите стоки.
Ако искаш да бъдеш щастлив сред хората,
помни: те крещят за своите стоки.
Ако искаш да живееш за благото на хората,
помни: те крещят за своите стоки.
Ако искаш да изсипеш проклятия над хората,
помни: те крещят за своите стоки.
Крещят за своите стоки.
Крещят за своите стоки.
Ако искаш да привлечеш вниманието на хората,
помни: помогни или попречи
на вика им за техните стоки.
123. МОМЧЕ И ДЕВОЙКА НА ЗАВОЯ НА РЕКАТА
Момче и девойка на завоя на реката.
И сиянието на копринените води.
В лунната светлина падаща по клоните на бучиниша.
О, нощна тъма, нощно великолепие.
Момче и девойка на перилата на моста.
Две сенки носещи се над водата.
И вятъра, пеещ в тревата на брега.
О, нощна тъма, нощно великолепие.
Момче и девойка на перилата на моста,
в малка лодка.
И веслото, оставящо сребърна следа…
124. ВОЙНИК, МЛАДИ ГОДИНИ, МЛАДА ДУША39
Войник, млади години, млада душа,
усещаща пълнотата на живота,
неизвестна на старците.
Пожертвал своите чувства и надежди
заради дълга.
И по собствена воля
попаднал в бурята на войната.
Там горчивите червени ветрища на битката
обрулиха завета на неговата младост,
разбиха неговите надежди.
Изсушиха чистия прохладен
източник на неговите сили.
И ето накрая настъпи времето,
когато живота в него едва трептеше,
като в белобрад старец.
И за всичко това —
Страната му подари цвете,
да, цвете, но съвсем мъничко.
Да, но това не е съвсем малко —
та цветето е раснало в самото сърце на Страната,
нежен, влажен цвят,
полят със сълзите на този, който обичаше своя син.
Дори тогава, когато черната ярост на битката
превръщаше лицето му в лик на злобен хулиган.
За това цвете тя се грижи
и в края на краищата го постави на гърдите му.
Та цветето — нима е малко?
Не, та това е цветето на войнския дълг,
вдъхващ черните облаци дим,
пуснал корени в кървавата почва,
и израстващ прекрасен.
Неговото раждане е като изгрева на слънцето
над мястото на тъмнината.
125. РЕДИЦИ ОТ МОГЪЩИ КОЛОНИ40
Редици от могъщи колони
способни да издържат тежестта
на изчезналия покрив.
Бронзовата светлина прониква между тях,
и осветява пода, предназначен
за тържествени шествия.
Днес тук не се чуват звуците на пеенето.
Само огромна страшна птица в небесата
следи за избитите и изранени псета,
пълзящи сред прохладните сенки на колоните
— за да умрат.
126. O, СТАРО ПРЕВЪЗХОДНО ВИНО ПРИГОТВЕНО ЗА МЕН41
O, старо превъзходно вино приготвено за мен —
в каната на отчаянието.
Много, много глътки от това вино на живота —
в каната на отчаянието.
Сън за бунт и кръв, и крясъци.
Въртящите се очи на умиращи мъже.
Ужасяващата безразсъдна смелост на децата.
127. ВЪВ ВСИЧКИ ВРЕМЕНА Е ИМАЛО КОНФЛИКТИ42
Във всички времена е имало конфликти
и породеното от тях чувство на общност.
39
Стихотворението е написано през април-май 1894 год. като епиграф към статията „Благодарност, чувство на дълг“, която Даниъл Дж. Хофман пебликувал през 1957 год. в еднотомник с избрана проза на Крейн. Самата статия, според критиците е слаба.
40
Според Даниъл Дж. Хофман, Крейн е написал стихотворението през 1895 год. след пътешествие в Мексико.
41
Най-вероятно написано през март 1896 год. По странен начин настроението на стихотворението съвпада с текст от последното писмо на Крейн към Нели Круз, след като вече се е отчаял да я покори.
42
Написано в края на 1898 или началото на 1899 год., след като Крейн се връща от театъра на военните действия. Според други изследователи — написано в Англия, където Крейн отишъл през февруари 1899 год.