След това ние наследяваме чувството по вятъра,
ние се вкопчваме в това чувство за група,
ние ставаме патриоти.
Патриотизъм, това е свещен порок,
който ни превръща в роби.
И ние се предаваме пред тази лъжа.
Да бъдем патриоти!
Това се одобрява от практичните хора,
биещи по хиляди барабани.
Практичните хора, спаси ни, Боже!
Те крещят, призовават за война,
ах!, те,
хиляди пъти празнуват трусовете на бойните полета.
Унилия, опустошен Ню Йорк —
това е паметника на делата им.
Те подивяват при вида на Испанеца43, тези хора,
и, като червеи, вият за войнския дълг.
Те имат слуги
и даряват с милост тези, които са неподходящи.
Те превърнаха Свободата в играчка,
тези пора от Ню Йорк,
Прекалено добре облечени, за да протестират
против несправедливостта!
128. НИЕ ЧУВАМЕ, КАК КЪМ НАШИТЕ СЕЛА44
Ние чуваме, как към нашите села,
приближават, скърцайки по пътя,
вашите каруци.
Натоварени с храна,
отрупани с храна.
Ние знаем, че ни идвате на помощ.
Но:
Защо вие, чужденци,
ни давате вашето щастие?
Ние не знаем.
(Слушайте!
Каруци, натоварени с храна!
Отрупани с храна!)
Ние плачем от радост, не разбирайки,
че вашите дарове ни превръщат в роби,
че храната ни надява хомот.
(Слушайте!
Каруци, натоварени с храна!
Отрупани с храна!)
Ние трябва да изчезнем от лицето на земята.
Благодарни, с напълнени уста.
Нас ни чака Тъмнината.
Времето обяснява всичко.
И вие, вие, нетърпеливци,
живеещи само с днешният ден,
— Чакайте —
вашият час.
129. ВСЕВИЖДАЩ БОГ, ЧУЙ В НОЩТА НА ВОЙНАТА45
Всевиждащ Бог, чуй в нощта на войната
търкалящите се гласове на народа;
по мрачната стръмнина на тъмата.
Виж припламването, дългият блясък
на разголени мечове,
въртящи се блещукания, подобни на малки раковини
по дъното на потоците на Вселената.
Извърни се и виж хората, о, Боже,
в хората, заклеймени, прокълнати,
от хиляди уста,
и от хилядите еднозвучни барабани
на войната.
(Песнопението на разлагането и двуглавия орел).
Извърни се и забележи нашият път, о, Боже,
забележи, забележи нашият път старателно,
Създателю на Никога-Незавършени Кръгове.
И ако пътя, новият път, води накриво,
тогава в затънтените лесове на загубената мярка
ни застави да се лутаме слепешком и скоро
да изтече кръвта ни.
Твоя е мъдростта.
Извърни се и виж хората, о, Боже,
в хората, които ръкопляскат и възхваляват
измъчения страдалец,
с изранен, окървавен торс.
(Той лежи бледен сред димящите тръстики).
И ако пътят, новият път, води направо —
тогава, о, Боже, замахни с бронзовата си ръка
и свали от небосвода огъня на съзвездията,
за да видят хората, за да видят.
(Песнопението на разлагането и двуглавия орел).
Ние вървим, вървим — дълга върволица от сини тела
и Ти даваме нашите безжизнени синове,
сгърчени и ужасяващи мъртъвци.
(Те ще лежат бледни сред димящите тръстики).
Морето няма да ни изостави;
заснежените планини няма да се отдръпнат назад;
ние ще се носим на рояци през джунгли и блата,
а след това ще заставим диваците да склонят гордата си глава,
за да видят на гърдите си блясъкът на медалите на смъртта.
Ние ще му покажем нашите дарове.
Неговата награда е смъртта, неотвратимата гибел.
(Той ще лежи бледен сред димящите тръстики).
130. СИВА И КИПЯЩА УЛИЦА46
Сива и кипяща улица,
оживяла с рахатична глъчка.
Ето катафалка,
влачена от черна карета,
върви преднамерено бавно
през тези пропасти на пазара;
и децата гледат жадно,
за да открият мъката зад сенките.
Наемникът нетърпеливо бърза
да се добере до гробището —
последното обиталище на сериозността.
Да, дайте да свършваме с това.
Карай, момъко, карай.
Подгони твоите животни с излъскана кожа.
Галоп, галоп, галоп.
Да свършваме с това по-скоро!
131. БУТИЛКИ, БУТИЛКИ, БУТИЛКИ47
Бутилки, бутилки, бутилки.
В бърлогата на веселието.
И мъж се усмихва на жена.
Изобразявайки непринуденост и радост.
Безчислени лунни светлини,
преплитат се и се сливат
в отражението на огледалото.
Отново и отново
озаряват лицата на хората.
43
Те подивяват при вида на Испанеца — стихотворението е писано в годините на Испано-американската война, типична война за завоюване на колонии, предизвикала в официалните и делови кръгове на Америка не напълно изчезнал и до днес шовинизъм.
45
В машинописното копие на стихотворението с ръката на Кори Крейн е написано: „Този ръкопис е открит в сумката на Стивън Крейн по време на последната война с Испания“. Сумката открил Чарлс Майклсън от „Ню Йорк Джърнъл“ и го изпратил на Кори, пишейки, че там е намерил „ръкопис на боен химн, очевидно, написан от вашият мъж, когато е бил в Куба“. Майклсън предложил стихотворението на „Пал Мал Газет“, но те отказали да го публикуват, очевидно забелязвайки горчивата ирония и дори присмех, които присъстват в текста. Писмото на Майклсън дава възможност да се датира стихотворението — 1898 год. В книгата на Даниъл Дж. Хофман „Поезията на Стивън Крейн“ то носи названието „Бойният химн“ („The Battle Hymn“).