Мазе и мъртво-бледо дете.
Жена
до неговата постела —
обикновена, отчаяна,
забравила за себе си.
Шепот и мълчание
или мълчание и шепот,
А след това — вечно мълчание.
Луна, безучастно осветяваща
евтиния креват…
Един час с неговото
безчетно мигновение
на радост и болка,
колко значи в бърлогата
на веселието или в мазето
щом всички са подвластни на смъртта.
132. …В БЕЗПОРЯДЪК
…в безпорядък.
Там дохождат в буйни потоци
зли слова, язвителни,
цветя-убийци.
Ужасът на светските заблуди.
133. МАНТИЯТА НА МАРКИЗА48
Мантията на маркиза
и гривната на бандита.
Тези аргументи,
които Бог разглежда
само след като намалее
светлината на свещта.
134. НЕ ТВЪРДИ В ПОМПОЗНИ СТРОФИ49
Не твърди в помпозни строфи
— Към Величието открит е пътя!
Е, добре, но всъщност
тези стихове са дилетантски.
135. МОЙ КРЪСТ!50
Мой кръст!
Твой кръст?
Истинският кръст
е направен от лири,
долари или франкове.
Сега протягам длани —
приковете ги
с глупавите гвоздеи,
за да докосна мъчението
— Великото мъчение на кръста —
безплатно.
49
Написано e в края на 1899 или в началото на 1900 год. Това е пародия на известно стихотворение на американския поет Хенри Уодсуорт Лонгфело (1807–1882) „Псалм на живота“, което започва така — „Не твърди в унили строфи…“).
50
Машинописните екземпляри, защото са два, са отпечатани, по всяка вероятност през 1899–1900 год.