аз нямам златни дни,
аз нямам сребърни нощи.
Докато не ме повика.
Откакто Тя е там,
в онова място на тъмата
аз тук стоя и чакам!
24. АЗ СРЕЩНАХ ЧОВЕК, ПРЕСЛЕДВАЩ ХОРИЗОНТА…
Аз срещнах човек, преследващ хоризонта
Той бягаше с него около света.
Обхвана ме вълнение
и се обърнах към него:
— Слушай, това е глупаво — казах —
ти никога няма…
— Лъжеш! — извика той!
И побягна отново.
25. ПОГЛЕДНИ, ЕТО ГРОБ НА ГРЕШНИК!7
Погледни, ето гроб на грешник!
И до него стои строгият дух.
Печална девойка отишла до гроба
с букет от теменужки,
но духът сграбчил ръцете и.
— Никакви цветя за него, — казал духат.
Девойката заплакала:
— Ах! Аз го обичах.
Но духът, мрачен, непреклонен повторил:
— Никакви цветя за него!
Сега помисли —
ако духа е постъпил справедливо,
защо плакала девойката?
26. ОГРОМНА ПЛАНИНА СЕ ВЪЗДИГАШЕ ПРЕД МЕН…
Огромна планина се въздигаше пред мен.
Много дни аз пълзях по нейните склонове,
покрити с вечни снегове.
Когото достигнах върха и се огледах
се оказа, че съм се изкачил
само за да видя прекрасни градини,
които никога няма да достигна.
27. ЕДИН ЮНОША В БЛЕСТЯЩИ ДРЕХИ…8
Един юноша в блестящи дрехи
отправил се в неприветливите гори.
Там той срещнал убиец,
облечен в стари дрехи.
Убиецът се смръщил със кама
през гъсталака, надвесил се
след туй над юношата той.
— Сър — казал младия човек.
— Повярвайте ми! Винаги
мечтал съм аз смъртта
да срещна точно тъй!
В средновековен стил.
Както в древните легенди.
Ах, как се радвам!
С усмивка той
гърдите си подложил
под кинжала.
И умрял доволен.
28. ИСТИНАТА — КАЗАЛ СТРАННИКА…
— Истината — казал странника
подобна е на канара, могъща крепост.
Аз често бил съм там —
на самия връх,
откъдето целят свят изглежда черен.
— Истината — казал друг странник —
прилича на въздуха, лек ветрец,
неуловима сянка и видение.
Дълго я гоних, но нито веднъж
не докоснах дори края
на нейното одеяние.
И повярвах на вторият странник,
защото за мен е въздуха, лек ветрец,
неуловима сянка и видение.
И нито веднъж
не докоснах дори края
на нейното одеяние.
29. ЕТО ЧЕ СЕ ВЪРНАХ ОТ ЗЕМЯТА НА ДАЛЕЧНИТЕ СЛЪНЦА…
Ето че се върнах от земята на далечните слънца.
И се оказах на място с влечуги пълзящи,
населено с чужди, гримасничещи хора.
Те пълзяха, те пълзяха, извиваха се,
опитвайки се да преминат невидима преграда.
Аз се отдръпнах с отвращение.
От гледката ми се повдигна.
А след това попитах:
— Господи, какво е туй?
Той ми отвърна бавно:
— Душа, това е този свят,
в който ти живя преди!
30. АКО ПРЕДПОЛАГАШ, ЧЕ СЪМ ДЛЪЖЕН ДА ИМАМ ХРАБРОСТ…
Ако предполагаш, че съм длъжен да имам храброст,
допусни, че червения меч на Добродетелта
прониза моето сърце,
проливайки върху тревата
моята грешна кръв.
Какво ще ми предложиш?
Дворец потънал в зеленина?
Богато кралство?
Какво? Надежда?
И с нея, естествено,
твоят червен меч на Добродетелта.
31. МНОГО РАБОТНИЦИ…
Много работници
дялаха каменна топка —
на върха на планина.
След това тружениците
се спуснаха в долината.
И започнаха да се любуват
на своето произведение.
— Това е грандиозно! — казваха те.
И харесаха своето творение.
Топката се плъзна
и се затъркаля надолу.
Тя мигновено настигна хората.
И смаза всички.
Някой, наистина, успяха да скочат встрани.
32. ДВА ИЛИ ТРИ АНГЕЛА…
Два или три ангела
прелетели ниско над земята.
Те видели разкошна църква.
Отвсякъде към нея
на малки тъмни ручеи се стичали хора
и изчезвали вътре.
Ангелите не разбрали
защо хората се стичат на едно и също място
и остават там толкова дълго.
Толкова дълго.
33. ПО ВРЕМЕ НА СТРАНСТВО АЗ СРЕЩНАХ ЧОВЕК…9
По време на странство аз срещнах човек.
Той ме погледна любезно и каза:
— Покажи ми над какво се трудиш.
9
Най-вероятно поради недоглеждане това стихотворение било публикувано и в двата сборника на Крейн, излезли докато бил жив.