Тих глас повтаряше в тъмнината:
— Сбогом, сбогом, сбогом!
Прострях отпред ръцете си:
— Не, не!
До мен долетя гласът на вятъра:
— Сбогом, сбогом, сбогом!
Тих глас повтаряше в тъмнината:
— Сбогом, сбогом, сбогом!
44. АЗ СЪЩЕСТВУВАХ ВЪВ МРАКА…
Аз съществувах в мрака.
Бях неспособен да чуя думите си
и да разбера стремежите на сърцето си
Внезапно блесна ярка светлина.
— Върнете ме отново в мрака!
45. ТРАДИЦИИ, ВИЕ СТЕ ЗА КЪРМАЧЕТА…10
Традиции, вие сте за кърмачета,
вие сте живо мляко за бебета,
но не и храна за възрастни.
Затова…
Но, уви, ние всички сме бебета.
46. МНОЖЕСТВО ЧЕРВЕНИ ДЯВОЛИ…
Множество червени дяволи
бягаха в моето сърце.
Те бяха толкова мънички,
че аз ги разгонвах с перото си.
И много се мъчеха в мастилницата.
Но е странно
да пиша за тази червена мърсотия,
оцветена от кръвта на сърцето ми.
47. МИСЛИ КАТО МЕН! — КАЗА ЕДИН ЧОВЕК…
— Мисли като мен! — каза един човек,
Иначе ти си долен мерзавец,
отвратителна жаба.
Аз поразмислих и казах:
— Искам тогава да бъда
отвратителна жаба.
48. ЖИВЯЛ НЯКОГА ЕДИН ЧОВЕК…
Живял някога един човек.
Ах, какъв мъдрец!
От всички напитки
той предпочитал
най-горчивата.
И всички докосвания
той превръщал в ужилвания.
В края на краищата
той закрещял:
— Няма нищо, —
нито живот,
нито радост,
нито болка —
няма нищо освен
моето мнение.
И нека то да бъде проклето!
49. АЗ СТОЯХ В ОБЯТИЯТА НА ЧЕРНИЯ СВЯТ…
Аз стоях в обятията на черния свят,
мислейки накъде се отправят чувствата ми
и видях поток от хора —
проливен, нескончаем —
възбудени, с очи горящи,
гонени от нетърпение.
Попитах ги:
— Къде отивате? Какво видяхте?
И хиляди гласове ми отговориха.
И хиляди пръсти ми посочиха:
— Виж! Виж! Ето го!
Аз не разбрах, за какво ми говорят.
но небосвода се озари от сияние,
невиждано, божествено,
оцветяващо свода на небесната шатра
с изумителни краски.
То се появи
и изчезна.
Аз стоях в нерешителност.
И отново от тълпата до мене достигнаха
развълнувани гласове:
— Виж! Виж! Ето го!
Аз отново погледнах —
и, отхвърляйки колебанието,
последвах хората;
С ярост разбутвах тълпата
с помощта на лакти.
Пътищата набиха нозете ми,
в горите нараних тялото си.
Когато накрая отново
погледнах небето,
то вече не се озаряваше от сияние,
невиждано, божествено.
Мрачен бе свода на небесната шатра.
Но моите очи жадуваха за светлина.
Тогава закрещях в отчаяние:
— Аз нищо не виждам! О, къде отивам?
Хората в тълпата отново ми показаха:
— Виж! Виж! Ето го!
И в слепотата на моята душа
те запищяха:
— Глупак! Глупак! Глупак!
И запищяха над
слепотата на моята душа:
— Глупак! Глупак! Глупак!
50. ТИ МИ КАЗВАШ, ЧЕ СИ ПРАВЕДНИК…
Ти ми казваш, че си праведник.
Зная, че не съм видял,
как съгрешаваш.
Ала други са видели,
приятелю мой.
51. ЧОВЕК СТОЯЛ ПРЕД СТРАНЕН БОГ…
Човек стоял пред странен бог —
бог на много хора, мъдри и печални.
Божеството прогърмяло,
яростно и пухтящо:
— На колене, смъртен! Превърни се в прах.
Влечуго, длъжно си да изразиш
почит пред възвишената ми особа!
И човекът избягал.
След това той отишъл пред друг бог —
богът на неговите собствени мисли
И се овлажнили божите очи,
заблестели с доброта и разбиране.
Богът казал: „Мое бедно дете!“
52. ЗАЩО СТРЕМИШ СЕ КЪМ ВЕЛИЧИЕ, ГЛУПЕЦО?!
— Защо стремиш се към величие, глупецо?!
Откърши клонче и увенчай главата си.
Това е всичко, което ти трябва.
— Господи, около мен са истински варвари,
които вирят носовете си към звездите,
както към цветя.
И твоят роб изгуби се сред тях.
Аз трябва да бъда равен на тях.
— Глупако, откърши клонче и увенчай главата си.
53. ВИЛНЕЕЩ БОГ…
Вилнеещ Бог,
оглушил небесата
със своите гръмогласни хвалби,
аз не се страхувам от теб!
Макар че, от небесните висоти
10
Стихотворението е иронична перифраза на популярна в Англия и Америка книга с нравопоучения „Новоанглийски буквар, или Мляко за кърмачета, извлечено от свещените завети“. Книгата била съставена през 80-те години на XVII век и преиздавана многократно.