Но умирайки той осъзнал,
че не е живял.
63. ТАМ ИМАЛО ВЕЛИК ХРАМ…
Там имало велик храм.
Под звуците на тържествени песнопения
белоснежна процесия
се придвижвала към олтара.
Най-главният на всички хора
бил изправен и държал се гордо.
Но някой видял как той се наежил от страх
сякаш наблизо имало опасност.
И той гледал уплашено в пространството
от което се спускали
застрашителни лица от миналото.
64. ПРИЯТЕЛЮ, ТВОЯТА БЯЛА БРАДА…
Приятелю, твоята бяла брада се влачи по земята.
Защо ти стоиш в очакване?
За какво мечтаеш ти
на склона на своите дни?
На какво се надяваш?
Виждат ли старите ти очи
победния марш на Справедливостта?
Не чакай, приятелю!
Тръгвай на път, сребробради,
и ще видиш със старите си очи
друг, по-добър свят.
65. НЯКОГА ЗНАЕХ ПРЕКРАСНА ПЕСЕН…11
Някога знаех прекрасна песен.
— Това е истина, повярвай ми —
нея я пееха птиците,
които държах в кошница.
Когато веднъж отворих вратата:
Боже! Те отлетяха навън!
Аз викнах: — Върнете се,
мили мои мънички мисли!
Но чух само смях.
Те се въздигаха нагоре,
докато заприличаха на песъчинки
хвърлени между мен и небесата.
66. АКО СВАЛЯ ТАЗИ ДРИПАВА ДРЕХА…
Ако сваля тази дрипава дреха
и свободно се отправя
към небесните простори;
ако там не намеря нищо,
освен необозрима синева,
безмълвна, неодушевена —
какво тогава?
67. БОГ ЛЕЖАЛ МЪРТЪВ НА НЕБЕТО…
Бог лежал мъртъв на Небето.
Ангелите пеели прощална песен.
Стенещи пурпурни ветрища се носели.
От крилата им се стичала кръв
и капела на земята.
Тя, почерняла, издавала стонове.
И ето из дълбоката пещера,
където бил се скрил греха
изпълзели злобни чудовища,
синкави от желание.
Те се разбягали по Земята,
ядейки който срещнат.
Всичко това било ужасно.
Но най-страшното било да видиш
как жена прикривала с ръце
главата на спящ мъж,
опитвайки се да го спаси
от пастта на адските чудовища.
68. ЕДНА ДУША СЕ МЪЧЕЛА…
Една душа се мъчела
в нощният мрак.
И както се мъчела, завикала:
— Господи! Господи!
Прелетяла тя над
черната Долина на Смъртта,
викайки през цялото време:
— Господи! Господи!
Ехото,
от пукнатините и пещерите
и се подигравало:
„Господи! Господи! Господи!“
Ето че се изпарила
към небесните висини,
викайки през цялото време:
— Господи! Господи!
Накрая, обезумяла от такова пренебрежение
тя възкликнала:
— Ах, навярно няма Бог!
В същия момент
бърза ръка
метнала мълния от небесата
и я изпепелила.
СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ДРУГИ СБОРНИЦИ
ИЗ ЦИКЪЛА „ЛЕГЕНДИ“
69. Легенди I12
Човек построил огромна тръба,
за да тръби в нея вятъра.
Вятърът я захвърлил надалече.
Човекът казал, че за всичко
виновна е тръбата.
70. ЛЕГЕНДИ II
Когато самоубиецът попаднал на небето,
там го попитали:
— Защо се самоуби?
— Защото никой не ми се възхищаваше! —
отвърнал той.
71. ЛЕГЕНДИ III
Човекът казал:
— Ти си дърво!
Дървото отвърнало също презрително:
— Ти си човек! Твоето превъзходство над мен е
само в това, че имаш повече възможности.
72. ЛЕГЕНДИ IV
Войнът стоял на хълма и предизвиквал на бой звездите.
Малка сврака, случайно преминаваща, харесала
перото на шапката му — и го отскубнала.
73. ЛЕГЕНДИ V
Вятърът нежно веещ в цветята,
година след година
пеел, и пеел, и пеел…
Цветята се удивили на своето щастие.
— О, ветер, — попитали те, —
защо пееш, когато се трудиш,
а ние, розови болни съдби, не пеем
и година след година
лежим, и лежим, и лежим?
74. КОГАТО ХОРАТА ДОСТИГНАТ ВЪРХА НА ХЪЛМА…13
Когато хората достигнат върха на хълма,
Бог ще се надвеси над тях,
ще върже езиците, ще развърже ръцете.
Бледи сенките на загинали приятели ще се появят.
Луната няма да успее да се състари,
преди да се въздигнат батальони
— Сини батальони14 —
12
Според някои изследователи стихотворенията от 69 до 73 са били предназначени за публикуване в книгата „Черните конници“, но няма убедителни доказателства за това. Този цикъл за първи път бил печатан в сп. „Bookman“ през май 1896 год.
13
За първи път стихотворението било отпечатано в сп. „Philistine“ през юни 1898 год. През същата година то било публикувано, под названието „Сините батальони“ („The Blue Battalions“) в сборника „Песни за испанско-американските войни. Събрани стихове, публикувани в периодиката по време на войните с Испания“, съставен от Сидни А. Уизърби (Детройт, 1898). След смъртта на Крейн, заради тематиката стихотворението било многократно включвано в книгата „Войната е добра“.
14
Названието „Сини батальони“ идва от синя цвят на мундирите на армията на Севера по време на американската гражданска война 1861–1865 год.